Решение № 5899 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2014 г.

Решение № 5899 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Магистър - Моника Писарева", подадена чрез адв. Л. Бельов, против решение № 2568/22.11.2013 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 874 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт /РА/ № 131105143 от 28.11.2011 г., издаден от Юлия Митева Даракчиева - старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 184 от 17.02.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/, с който са установени допълнително задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 809.23 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 026.87 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 10 051.18 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 4 293.44 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 687.81 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 019.08 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 232.89 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1507.42 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6 361.53 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 382.00 лв.; ДДС за внасяне за 2007 г. в размер на 104 506.07 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 49 234.45 лв.; ДДС за внасяне за 2008 г. в размер на 100 336.79 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 31 828.58 лв.; ДДС за внасяне за 2009 г. в размер на 24 305.73 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 4 700.18 лв.; ДДС за внасяне за 2010 г. в размер на 9 782.93 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 880. 88 лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 7 523.87 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 4 242.86 лв.; вноски за допълнително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд /ДЗПО - УПФ/ на самоосигуряващо се лице за периода (1.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 2 530.94 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 328.59 лв., вноски за НЗОК за периода 1.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 3 347.02 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 876.16 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 185,93 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Излагат се съображения за нищожност на РА. По същество на спора касаторът счита, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК не са подкрепени със събраните по делото доказателства поради което е неприложима презумпцията, регламентирана в чл. 124, ал. 2 ДОПК. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 3.04.2014 г., изготвена от юрк. Левова, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспореният РА на ЕТ са установени допълнително задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. 2009 г. и 2010 г., ДДС за внасяне за 2007 г. в размер на 104 506.07 лв. и лихви в размер на 49 234.45 лв.; ДДС за внасяне за 2008 г. в размер на 100 336.79 лв. и лихви в размер на 31 828.58 лв.; ДДС за внасяне за 2009 г. в размер на 24 305.73 лв. и лихви в размер на 4 700.18 лв.; ДДС за внасяне за 2010 г. в размер на 9 782.93 лв. и лихви в размер на 880. 88 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 7 523.87 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 242.86 лв.; вноски за допълнително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд /ДЗПО - УПФ/ на самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 2 530.94 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 328.59 лв., вноски за НЗОК за периода 1.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 3 347.02 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 876.16 лева. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден, законосъобразен, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. В случая фактическите констатации на органите на приходната администрация са верни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответстващи на материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на ревизионния акт, поради издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 1102600/30.05.2011 г. и ЗВР № 1105143/5.10.2011 г. от материално некомпетентен орган. Жалбоподателят е поддържал, че титуляр за възлагане на ревизията е Калоян Лазов - Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, а при условията на заместване Спас Иванов Шишков - Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, като не са налице доказателства, че Златка Георгиева Кьосева - Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив е отсъствала по време на издаване на обсъжданите две ЗВР. По повод на тези възражения съдът е установил, че процесната ЗВР № 1102600/30.05.2011 г. /л. 306 от делото/, с която е поставено началото на ревизионното производство, е издадена от Калоян Лазов - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, като заместник на титуляра Златка Георгиева Кьосева, съгласно предвиденото в т. I. 5 от Заповед № РД-09-10/4.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП /л. 4 - л. 5 от делото/, тъй като съгласно представения по делото болничен лист № 0795901 от 25.05.2011 г. по това време Кьосева е била в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност. Установил е, че ЗВР № 1105143/5.10.2011 г. /л. 300 от делото/ е издадена от Спас Иванов Шишков - Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, тъй като видно от представената по делото Заповед № 4063.2/27.09.2001 г. на /л. 2619/, е че на Златка Георгиева Кьосева - Началник дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив е разрешено ползването на законоустановен отпуск за периода от 3.10.2011 г. до 7.10.2011 г., като съгласно заповедта за разрешаване на отпуска, териториалният директор е разпоредил Кьосева да бъде замествана от Спас Иванов Шишков. Според съда не е налице пречка именно така определеният заместник - Спас Иванов Шишков - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив, а не К. Л. Лазов също Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив да издаде процесната ЗВР № 1105143/5.10.2011 г., с оглед предвидената възможност в тази насока в т. II от Заповед № РД-09-10/4.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, когато поради обективна пречка заместниците на титуляра, не могат да упражнят правомощията си по т. I от заповедта, Териториалният директор да определи друг орган по приходите за издаване на ЗВР, какъвто именно е случаят с издаване на ЗВР № 1105143/5.10.2011 г. Според решаващия съд именно Златка Георгиева Кьосева - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП, гр. Пловдив е титуляр по отношение на възлагане на процесното ревизионно производство по смисъла, вложен в т. I. 5 от представената Заповед № РД-09-10/4.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП, което се установява от представената по делото Заповед № РД-09-05/3.01.2011 г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, в която е изрично посочено на кой ръководител - началник "Сектор" в ТД на НАП Пловдив, са подчинени съответните органи по приходите. Според Заповед № РД-09-05/3.01.2011 г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, органите по приходите, овластени да извършат процесната данъчна ревизия - Юлия Даракчиева и Таня Троскова са подчинени именно на Златка Георгиева Кьосева - началник "Сектор-3" при ТД на НАП гр. Пловдив. Съдът е изложил подробни мотиви и във връзка със заявеното оспорване истинността на процесните Заповед № 4063.2/27.09.2011 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив - л. 2597 от делото, Заповед № 4063.2/27.09.2011 г. - л. 2619 по делото, и Заповед № РД-09-5/3.01.2011 г. на Териториалния директор на ТД на НАП - гр. Пловдив - л. 2620 - л. 2623, като е обсъдил и неоспорените заключения на вещото лице по приетите две СГЕ. Приел е, че така оспорените документи не са неистинни документи по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради което и не е налице основание за изключването им от доказателствения материал по делото. Относно Заповед № 4063.2/27.09.2011 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив - л. 2597 от делото, е констатирал, че същата не съдържа подпис на лицето, което се сочи като неин автор - Директор на ТД на НАП - Пловдив, поради което, и само на това основание, като неподписан документ, същата не следва да бъде ценена. В тази насока като подписан документ съдът е ценил единствено представената в оригинал по делото Заповед № 4063.2/27.09.2011 г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив - л. 2619, като доказателство относно факта на разрешаването на отпуск на служителя Златка Кьосева. По отношение на поддържаното възражение за процесуално - правна незаконосъобразност на ревизионния акт, обосновано с обстоятелството, че задълженията за Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и за Данък по чл. 36, чл. 38 и чл. 40 от ЗОДФЛ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г., са включени в обхвата на ревизията едва с последната ЗВР № 1105143/5.10.2011 г., с която е разширен обхватът на възложената ревизия, и която е издадена двадесет дни след издаване на Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № РД-22-239/16.09.2011 г., връчено на 16.09.2011 г., което поради това не съдържа информация относно определяне на основата за облагане на посочените основания и за съответните периоди, съдът е счел това възражение за неоснователно. Действително според съда в Уведомлението по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не фигурират изрично задълженията за Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и за Данък по чл. 36, чл. 38 и чл. 40 от ЗОДФЛ за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г., което е процесуален пропуск. Този пропуск обаче според решаващия съд не е съществен, доколкото не е ограничил в никаква степен процесуалните права на ревизираното лице, в т. ч и правото му да ангажира доказателства, тъй като не се установява лицето да е било лишено в някаква степен от възможността да ангажира доказателства, относими към въпросните данъчни задължения, както до приключване на ревизионното производство, така и във фазата на административното и на съдебното обжалване на ревизионния акт. Наред с това съдът е установил, че на ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ, изх. № 70-00-8256/8.06.2011 г., с което от същото е изискана подробна информация за определянето на данъчната основа, за посочените периоди, като ревизираното лице не е било ограничено в някаква степен във възможността си да ангажира доказателства, както в хода на ревизионното производство, така също и в производствата по обжалване на ревизионния акт. По същество на спора - констатирано е, че през процесните ревизирани периоди ДЗЛ е декларирало минимални доходи от дейността си като едноличен търговец, като същевременно са извършени разходи, които надвишават значително декларираните и установени приходи и/или доходи. При това положение, и въз основа на съпоставката на извършените разходи спрямо декларираните и установени приходи и/или доходи за отчетните периоди на 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., с оглед установяване на съответствие между тях, ревизиращите органи са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което и са пристъпили към формиране на облагаемата основа за облагане с данъци и за определяне на осигурителни вноски по особения ред, предвиден в разпоредбите на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи е констатирано превишение на извършените разходи над получените парични доходи/средства, и съответно отрицателно крайно парично салдо за М. Писарева за следните отчетни периоди: За 2005 г. превишение на извършените разходи над получените парични доходи/средства в размер на 13 902.45 лв.; За 2009 г. превишение на извършените разходи над получените парични доходи/средства в размер на 79 901.77 лв.; За 2010 г. превишение на извършените разходи над получените парични доходи/средства в размер на 58 281.33 лева. Установено е също така, че ЕТ "Магистър - М. Писарева" не е осчетоводил фактури за извършени покупки на стоки, издадени от доставчиците "Хигия" ЕАД, "Либра" ЕАД, "Стинг" ЕАД, "Софарма трейдинг" АД, стоките по които не са отразени по сметка 304 "Стоки" или сметка 302 "Материали", нито количествено, нито стойностно. Прието е, че за отчетната 2007 г. не са отчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки в общ размер на 475 027.61 лв., съответно на това, не са отчетени и приходи от последващите продажби на тези стоки в общ размер на 522 530.37 лв., при 10% надценка. Процентът на надценката е определен от органите по приходите въз основа на декларираните данни от самото ревизирано лице в ГФО. Съответно, за отчетната 2008 г. е прието, че не са отчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки в общ размер на 471 329.43 лв., съответно на това не са отчетени и приходи от последващи продажби на тези стоки в общ размер на 501 683.94 лв., при определена надценка от 6.44%. За отчетната 2009 г. е прието, че не са отчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки в общ размер на 110 480.68 лв., съответно на това не са отчетени и приходи от последващи продажби на тези стоки в общ размер на 121 528.75 лв., при определена надценка от 10%. При същият определен процент на надценка, за 2010 г. е прието, че не са отчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки в общ размер на 44 467.90 лв., съответно, не са отчетени и приходи от последващи продажби на тези стоки в общ размер на 48 914.69 лева. В обобщение, и въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите са определили годишна данъчна основа за облагане на доходите на ревизираното лице с данък по Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., в това число, данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ - и доход от други източници. За 2007 г. - определена данъчна основа за облагане на ревизираното лице с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 44 729.91 лв. - за доходи от дейност като ЕТ. За 2008 г. - определена данъчна основа за облагане на доходите на ревизираното лице с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 26 669.72 лв. - за доходи от дейност като ЕТ. За 2009 г. - определена данъчна основа за облагане на доходите на ревизираното лице с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 81340,39 лв., в т. ч. данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ - 14 438,62 лв. и доход от други източници - 79 901,77 лв. За 2010 г. - определена данъчна основа за облагане на доходите на ревизираното лице с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 68 222.97 лв., в т. ч. данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ - 9 941.64 лв. и доход от други източници - 58 281.33 лева. Върху така определената обща данъчна основа от недекларирани доходи и от дейност като ЕТ за посочените отчетни периоди, ревизиращите са установили и следващите се фискални задължения за данъци и прилежащите лихви. Съобразно изложената по-горе фактическа обстановка, и направените от страна на органите по приходите констатации, обусловили определянето на облагаемата основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ ревизиращите са приели, че са налице укрити приходи от дейността като едноличен търговец по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, предвид констатациите, че към 31.12. на съответните отчетни периоди задълженото лице е реализирало, и не е осчетоводило приходи от реализацията на стоки (лекарства и фармацевтични продукти) доставени по фактури, издадени от доставчиците "Хигия" ЕАД, "Либра" ЕАД, "Стинг" АД и "Софарма трейдинг" АД. На основание разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС, ревизиращите органи допълнително са начислили и следващия се косвен данък в общ размер от 238 931.52 лв., върху така определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане за съответните данъчни периоди. Определени са и акцесорни задължения за несвоевременното разчитане с бюджета, както следва: за 2007 г. в размер на 49 234,45 лв., а 2008 г. в размер на 31 828,58 лв., за 2009 г. в размер на 4 700,18 лв., за 2010 г. в размер на 880,88 лева. По съществото на спора съдът е посочил, че първият спорен въпрос е по отношение установяване на произхода на паричните средства, които Писарева е внесла в предприятието на едноличния търговец и е захранвала касата на едноличния търговец, и с които е извършвали други разходи през процесните ревизирани периоди. Според жалбоподателката органите по приходите неправилно не са зачели паричните средства предоставени под формата на заем от физически лица и от дарения, като доказателствата във връзка с тези средства са приложени с жалбата до решаващия административен орган. Съдът в пространните си мотиви е изложил съображенията си, поради които не е приел за доказани получените суми по договорите за заеми и дарения, като е взел предвид и направеното от страна на пълномощника на ответника възражение за липса на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Досежно допълнително начисления ДДС - съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката, представените писмени доказателства, както и приетото основно и допълнително заключение на ССЕ. Приел е, че са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и законосъобразно с РА е доначислен ДДС, като е взел предвид и обстоятелството, че видът и характерът на процесните стоки - лекарства и фармацевтични продукти, съответства на основната търговска дейност, осъществявана в процесния търговски обект - аптека "Надежда" в гр. Велинград, като доставките са обичайни за дейността на търговеца, а също и безспорния факт на осчетоводяване на доставките от доставчиците, в т. ч и начисляване на ДДС и разчитането им с бюджета, отразяването на издадените първични счетоводни документи в отчетните регистри /дневниците за продажби/ на доставчиците и в подадените от тях Справки-декларации, в които са декларирали разчитането с бюджета. Посочил е, че липсата на подпис в някои фактури за получател, не може да обоснове извод за нереалност, тъй като и чл. 7 от ЗСч не поставя изискване към първичния счетоводен документ да е подписан от получателя. Съдът е счел за законосъобразен РА и в частта относно допълнително определените задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и здравноосигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за процесния период, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 124а от ДОПК. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателката, че при определяне на размера на дължимите окончателни осигурителни вноски ревизиращите не са съобразили авансово внесените такива за съответните периоди, като този извод съдът е обосновал и със заключението на ССЕ, в което вещото лице е констатирало, че този факт е съобразен от ревизиращите органи и е потвърдило изцяло определения от ревизиращите органи размер на допълнително установените осигурителни вноски. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото трябва да бъде оставено в сила. Касационните оплаквания се припокриват с доводите, поддържани от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички приложени по делото писмени доказателства, заключения на СГЕ и СЧЕ, обсъдил е предявените от ревизираното лице възражения. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неоснователност на жалбата против съставения РА. Не са налице сочените в касационната жалба основание за отмяна на оспореното решение. Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност на РА, като изложените в тази връзка мотиви от административния съд се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Съдът правилно е приел за доказани наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия чл. на ДОПК, основа. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал, на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото му състояние. Обосновано съдът е приел за недоказани получените парични средства от заеми и дарения, тъй като документите представени във връзка с доказването им не са представени в хода на ревизията, не са посочени и в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, не са ангажирани доказателства от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 181 от ГПК с оглед направеното възражение относно достоверността на датата, не са представени доказателства и във връзка с произхода на предоставените парични средства под формата на паричен заем от физическите лица на жалбоподателката. По отношение на допълнително начисления ДДС във връзка с констатациите за неосчетоводени фактури за доставки на лекарства и фармацевтични продукти, издадени от доставчиците "Хигия" ЕАД, "Либра" ЕАД, "Стинг" АД и "Софарма трейдинг" АД правилно съдът е приел, че същите обективират реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Правилно съдът е взел предвид, че видът и характерът на процесните стоки съответства на основната търговска дейност на ЕТ. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/2004 г., ОСС на ВАС, достатъчно е да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В настоящия случай тези реквизити са налице. Обосновано е прието от съда, че само поради липсата на подпис срещу "получател" в някои от процесните фактури, не може да се приеме, че стоките по тях не са получени от посочения получател. Решението е правилно и в частта относно определените осигурителни вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК, като при определяне на размера на дължимите окончателни осигурителни вноски са взети предвид авансово внесените такива за съответните периоди, което се потвърждава и от неоспорената ССчЕ. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне съществени нарушения на процесуални правила, постановил е правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,