Определение № 187 от 20.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 781/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определение № 83 от 31. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 112/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 229 от 29. 11. 2017 г. по т. д. № 2889/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С последния съдебен акт е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за спиране на касационното производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, инкорпорирана в подадената от тях касационна жалба. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определението на касационната инстанция за оставяне без уважение на искането им за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с обжалвания акт, Върховният касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допустимо осъществяване на инстанционен контрол по реда на частните жалби спрямо определение. Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение за оставяне без уважение на искането за спиране на производството по делото не е от тези две категории - няма преграждащ развитието на делото характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Като е оставил без разглеждане частната жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. срещу определението на касационната инстанция за оставяне без уважение искането им за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК като недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение