Решение № 24 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2011 г.

Решение № 24 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Г., чрез пълномощника й адвокат Н. Т., против решение № 1613 от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1897 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2837 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 5149/2009 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Й. С. Г. против Б. Г. Б. иск по чл. 30 ЗН за намаляване публично нотариално завещание по нотариално дело № * от 18.04.1991 г. на Г. Б. Г., поч. 20.04.1991 г. до размера от 1/3 част от стойността на цялото имущество на наследодателя, необходимо за допълване на запазената част на ищцата от завещания имот. Касаторът е изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съща, че правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече с откриване на наследството. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск по чл. 30 ЗН или делото да се върне за ново разглеждане за събиране на доказателства кога за пръв път заветникът е демонстрирал спрямо другите наследници по закон намерението си да се ползва от завещанието. Ответникът по жалбата Б. Г. Б. счита, че същата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде потвърдено. С определение № 884 от 12.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. по въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за упражняване правото по чл. 30 ЗН. По делото съдът е приел, че Г. Г., починал на 20.04.1991 г. е общ на страните наследодател, като с процесното завещание от 18.04.1991 г. е завещал на съпругата си Й. Г. правото на ползване върху целия свой недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а правото на собственост - на сина си Б. Б.. Във връзка с възражението на ответника, че искът е погасен по давност, са изложени съображения, че съгласно ППВС № 7 от 1973 г., т. 3, б. "г" правото на възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в срока на общата петгодишна погасителна давност, която тече от откриване на наследството, а не от узнаване на завещанието и в конкретния случай искът е предявен след погасяване на правото по давност. Изводът на въззивният съд, че правото на иска за възстановяване на запазената част от наследството на Г. Г. е погасен по давност противоречи на тълкуването в т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г., съгласно което петгодишния давностен срок започва да тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието. Следователно релевантно е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил, изрично или мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Ищцата е твърдяла, че никой от заветниците не се е ползвал от завещанието до предявяване на иска. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е навел твърдения, нито е представил доказателства, че преди предявяването на иска за собственост по гр. д. № 6891/2008 г. на В. е заявил изрично или чрез конклудентни действия волята си да приеме наследството по завещание. Следователно давността е започнала да тече през 2008 г. и към момента на предявяване на настоящата искова молба по чл. 30 ЗН през 2009 г. искът не е погасен по давност. По основателността на иска: по делото липсват данни наследодателят да е притежавал други права, поради което следва да се приеме, че имотът, предмет на завета за плодоползване и гола собственост е единственото му имущество, като от експертното заключение от 10.05.2010 г. е видно, че пазарната му стойност към датата на откриване на наследството е 39368 лв. Липсват твърдения или данни наследодателят да е имал задължения, т. е. размера на наследствената маса съответства на стойността на завещаното имущество. Запазената част на ищцата, като преживяла съпруга, е 1/3 съгласно чл. 29, ал. 3, изр. 2, предл. 1 ЗН или стойността й е 13 122.67 лв. От посоченото експертно заключение е видно, че стойността на завещаното право на ползване е 14012 лв., от което следва, че на ищцата са завещани права на стойност по-голяма от размера на запазената й част и запазената й част не е накърнена. С оглед мотивите в настоящото решение следва, че предявения иск по чл. 30 ЗН е неоснователен и съответно въззивното решение, с което е отхвърлен следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение