Определение № 60 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 85/2022 г.

След произнасяне по молбата на община Ветово по чл.282,ал.2 ГПК и спиране изпълнението на решение № 271 от 02.12.2021г. по в.т.д.№ 268/2021г. на Апелативен съд Велико Търново до размер на сумата 1 100 766.50 лв. е постъпила молба от 31.01.2022г. Община Ветово прави искане за „прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.402 ГПК като способ за защита срещу прекомерните обезпечителни мерки, водещи до свръхобезпеченост на взискателя „Уотъринженеринг”ЕООД” и допълване на основание чл.253 ГПК на постановеното определение по чл.282,ал.2 ГПК като се постанови „отмяна на наложените обезпечения от ЧСИ по изпълнителното дело”. Искането е неоснователно: На първо място съдът дължи произнасяне по реда на чл.253 ГПК при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Такива хипотези, относими към постановеното по реда на чл.282,ал.2 ГПК спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение срещу внесено от молителя обезпечение в случая не са въведени. На второ място чрез молбата за „допълване” по реда на чл.253 ГПК страната се домогва до искане за упражняване на контрол върху действията на съдебния изпълнител при налагане на обезпечителни мерки в изпълнителното производство. На трето място искането за прилагането „по аналогия” на разпоредбата на чл.402 ГПК към изпълнителния процес е неоснователно. Тя е относима за исковото производство, когато обезпечителната мярка е наложена като обезпечение на иска. Извън правомощията на съда е преценката за съразмерността на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки. Компетентен да се произнесе по искането за отмяна на последните е съдебният изпълнител, при сезирането му, на основание чл.442а и чл.443 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на първо отделение