Определение № 4092 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. Д. срещу определение № 392 от 13.03.2023 г., постановено по гр. д. № 4537/2022 г. на ВКС, I-во г. о., с което е прекратено образуваното производство по подадената от нея касационна жалба с вх. № 2710/28.07.2022 г. срещу решение № 202 от 09.06.2022 г. по в. гр. д. № 186/2022 г. на Смолянския окръжен съд, поради оттегляне на жалбата. Жалбоподателката поддържа, че определението е недопустимо, тъй като оттеглянето на касационната жалба е било направено пред въззивния съд преди делото да бъде изпратено в горната инстанция, поради което компетентен да се произнесе по него е Окръжен съд - Смолян, а не ВКС. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оспорването на представителната власт на адв. М.. С писмен отговор ответниците Х. К. Б., А. К. Б., И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Б. С. Б. и Р. С. Бораджиева, всички чрез адв. М. М., оспорват частната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените разноски по делото. Постъпил е отговор на частната жалба и от С. С. А., чрез адв. Н. М., в който се поддържа неоснователност на подадената жалба и съдържа искане за присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 4537/2022 г. пред ВКС е образувано по касационна жалба вх. № 2710 от 28.07.2022 г., подадена от К. А. Д., срещу решение № 202/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 186/2022 г. на Смолянския окръжен съд. За да постанови обжалваното определение, съдът е установил, че по делото е постъпила молба вх. № 3442 от 10.10.2022 г., с която касационната жалба е оттеглена и е поискано прекратяване на производството по нея. Прието е, че поради десезиране на съда производството по касационната жалба следва да бъде прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, приложимо и в производството по касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения: Според чл. 285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на постъпилата касационна жалба и ако жалбата е редовна я изпраща на Върховния касационен съд. Извършената от администриращия съд преценка за допустимостта и редовността на касационната жалба не обвързват касационната инстанция, която също, преди да пристъпи към проверка на основанията за допускане на касационното обжалване, още веднъж се произнася по общите предпоставки за допустимост и редовност. Ако в хода на повторната проверка се установи, че съдът е бил десезиран чрез надлежно упражнено право на оттегляне на касационната жалба, няма пречка ВКС да се произнесе по молбата за оттегляне на основание чл. 264, ал. 1 ГПК вр. чл. 296, т. 2 ГПК. Действително при подаването на молбата за оттегляне на касационната жалба преди изпращането ѝ във ВКС е следвало по нея да се произнесе въззивният съд, но доколкото същият е пропуснал да го направи, няма пречка това да бъде сторено от ВКС и не води до недопустимост на постановения от него акт. В тази хипотеза е приложимо разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което когато искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е направено след подаване на жалба срещу акт на съда, преди изпращане на делото в по-горна инстанция, произнася се администриращият жалбата съд, но ако молбата се разгледа от по-горната инстанция, актът й няма да е недопустим. Предвид горното, доводите в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение, са неоснователни. Изложените твърдения в частната жалба за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по твърденията за ненадлежно учредена представителната власт на адв. М. М. и направените във връзка с тях искания, са неотносими към настоящия спор, в рамките на който се дължи произнасяне само по въпроса за правилността на определението, с което е прекратено производството по делото. Следва да се отбележи, че при постановяване на определението си съставът на ВКС, след като е констатирал, че исканията са направени с молби, адресирани до въззивния съд, е постановил след приключване на касационното производство делото да се изпрати на Смолянския окръжен съд за произнасяне по тях. Неоснователни са и доводите в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и защото в самата касационна жалба също се съдържа оспорване на представителната власт на адв. М. и в тази връзка са направени искания, по които съставът на ВКС е следвало да се произнесе. К. съд дължи произнасяне по постъпили касационни жалби и частни касационни жалби против решения и определения на въззивни съдилища, подлежащи на касационно обжалване /чл.280 и чл.274, ал.3 ГПК/. В случай на оттегляне на касационната жалба, касационният съд е десезиран и не дължи произнасяне по същата, а образуваното касационно производство подлежи на прекратяване, както е сторено и в случая. В ГПК няма предвидена процесуална възможност при оттеглена касационна жалба пред касационната инстанция да се развива самостоятелно производство по контрол относно осъществено процесуално представителство по делото, защото това би означавало да се извърши контрол относно допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, който обаче може да бъде осъществен само и единствено по пътя на касационното обжалване, но не и извън него. По оплакванията в частната жалба, касаещи присъдените с обжалваното определение разноски, настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне. По правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските следва да се разгледа от постановилия го съд, поради което делото следва да бъде върнато на постановилия определение № 392 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 4537/2022 г. на ВКС състав на Първо гражданско отделение. С оглед изхода на спора на ответниците по частната жалба се следват направените от тях разноски. И в двата депозирани по делото отговора е направено искане за присъждане на разноски, но единствено адв. М. М. е представила и договор за правна защита и съдействие № 20689 от 05.06.2023 г., в който е изрично посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, поради което на ответниците, представлявани от нея, е дължима сумата 1400 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение