Определение № 75 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2020 г.

Производството е по чл. 303, т. 5 ГПК Образувано е по молба на Е. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 896/07.02.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 10098/2017 г. Молителят твърди, че правото му на участие в съдебния процес, развил се пред въззивна инстанция, било накърнено. Ответникът по молбата „Т. С.” ЕАД не е изразило становище. Третото лице помагач на ответника по молбата за отмяна – „Т. С.” Е., не е изразило становище. С Определение № 342/12.12.2020 г. съставът на Върховния касационен съд е намерил, че въззивното решение, чиято отмяна се желае, вероятно съдържа противоречие между диспозитив и мотиви, преди отстраняването на което няма как да се очертае предмета на настоящото производство, както и да се прецени допустимостта на молбата за отмяна. Изпратил е делото на СГС, който с влязло в сила решение № 260094/05.01.2022 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в свое решение № 896/07.02.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 10098/2017 г. С него се е произнесъл единствено по въззивната жалба на А. И. против първоинстанционното решение. След поредица указания, въззивната жалба, подадена от Е. И., е върната поради неотстранени в срок недеровности и въззивният съд с определение от 26.04.2018 г. прекратил въззивното производство в тази част. Определението не е отменено. При това положение, молбата за отмяна, подадена от Е. А. И. се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Той е обикновен другар на А. И. и като такъв не може да се позовава и на хипотезата на чл. 304 ГПК. Мотивиран от горното, съдът