Определение № 4475 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане на „София Тех Парк“ АД за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 26 880 лв. въз основа на определение № 816/23.02.2024 г. по гр. д. № 674/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с която молителят – ответник е осъден да заплати на ищеца Л. Г. Л. сумата 26 880 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 20.02.2018 г. – 20.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.04.2018 г. до окончателното плащане. Молителят е изложил твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, вкл. в горепосочената част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и поради пълното погасяване чрез плащане на 07.04.2025 г.на целия дълг, вкл. главница, лихви и разноски, в общ размер на 43 124. 45 лв.. Представя платежно нареждане за кредитен превод от ПИБ АД от 07.04.2025 г. в полза на ищеца Л. за сумата 43 124. 45 лв.. Ответникът по молбата Л. Г. Л. депозира становище, че вземането му по целия спор е погасено чрез принудително изпълнение по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ Н. П., като в срока на доброволно изпълнение, молителят – длъжник е изплатил целия дълг. Поради това понастоящем няма вземане към ответника по процесния спор и затова не се противопоставя да бъде върната внесената парична гаранция по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 4228 от 26.09.2024 г. по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, вкл. в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, уважен за сумата 26 880 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 20.02.2018 г. – 20.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.04.2018 г. до окончателното плащане. От представените по делото доказателства и от становищата на двете насрещни страни в трудовия спор се установява, че длъжникът – настоящ молител е погасил целия си дълг към ищеца Л. (главница, лихви, разноски). Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради пълно погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение