Определение № 9933 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Подадена е частна жалба на адвокат П. С. Павлов, пълномощник на Т. Л. Д., срещу определение № 659 от 17.04.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на Административен съд – Добрич, с което е допуснато изменение на решение № 495 от 26.03.2025 г., постановено по делото, в частта за разноските. С обжалваното определение административният съд е приел, че искането на адвокат П. Павлов е частично основателно по отношение на лицето, в чиято полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения, че неправилно адвокатското възнаграждение е присъдено в полза на жалбоподателката вместо на пълномощника й, предвид оказаната безплатна помощ, но е намерил за неоснователна молбата за присъждане на разноски в размер на 900 лв. съобразно Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа в негова полза. Съдът е изменил решение № 495 от 26.03.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на АС – Добрич в частта за разноските като вместо „Финтрейд Файнанс“ АД да заплати на Т. Л. Д. сумата 510лв. разноски по делото е постановил дружеството да заплати разноските на адвокат П. Павлов за предоставена безплатна правна помощ по делото на Т. Л. Д.. Поради това, че съдът не е постановил изричен диспозитив по изразената воля в мотивите на определението, Върховният административен съд с определение № 7729 от 10.07.2025 г. по адм. дело № 6078/2025 г. е прекратил касационното частно производство и е върнал делото на АС - Добрич за произнасяне с изричен акт по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, в производство по чл. 175, ал. 1 АПК с акт за поправка на очевидна фактическа грешка. С разпореждане № 1345 от 15.07.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на АС - Добрич, съдът се е произнесъл изрично по искането на пълномощника и е отхвърлил искането на адвокат П. Павлов за изменение на решение № 495/26.03.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на АС - Добрич в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - „Финтрейд Файнанс“ АД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на казуса са налице основания да се уважи направеното възражение за прекомерност от ответната страна. Съгласно мотивите, изложени в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. и възможността на съда да присъди разноски под минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., административният съд правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с подготовката на исканията по допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на разноските, т. к. същите нямат самостоятелен характер и не са основание за присъждане на по-високо възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,