Определение № 6074 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на НЧ „Иван Вазов – 1908“, ЕИК: 000868609, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, обл. Търговище, ул. „Г. Димитров“ №21, представлявано от Д. Х. Д. против Определение №393/09.03.2026г. по адм.дело№1/2026г. на Административен съд-Търговище. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционния съд е направил извода,че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на Общински културен институт (ПУДОКИ), приет с Решение № 3/ 18.12.2025 г. по Протокол № 32 на Общински съвет – Търговище представлява разпоредба с вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер.Поддържа се липса на правомощие на общински съвет да приеме конкретния подзаконов нормативен акт, който от своя страна противоречи на ЗНЧ. Извън правомощията на ОбС е да взима решения относно начина на администриране на комисията по чл. 23 от ЗНЧ. Тази комисия е самостоятелен орган на бюджетна издръжка, поради което нейната дейност не следва да се администрира от външна структура, в т. ч. и от новосъздадения Общински културен институт. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщането на делото за разглеждане от друг състав на АС-Търговище за разглеждане по същество. Ответникът – Общински съвет Търговище в представено по делото писмено становище, развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното определение. Обобщено поддържа, че цитираната разпоредба не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл.21,чл.65 и чл.75 от АПК, а има изцяло вътрешноорганизационен характер. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че от приетите с административната преписка писмени доказателства се установява,че началото на административното производство е поставено с изпращане до Общински съвет – Търговище на докладна записка от кмета на Община Търговище, с която се предлага ОбС – Търговище да вземе решение за създаване на Общински културен институт (ОКИ) към Община Търговище и приеме Правилник за устройството и дейността на ОКИ (ПУДОКИ). Към искането са приложени писмени мотиви в подкрепа на същото, проект на ПУДОКИ и проект на структура на ОКИ към Община Търговище.На 14.11.2025 г. проекта на ПУДОКИ, мотивите към проекта, административната структура на ОКИ са публикувани на интернет страниците на Община Търговище и Министерски съвет/ Портал за обществени консултации/.Съгласно приложената по делото справка, в периода 14.11.2025 г. – 15.12.2025 г., няма постъпили мнения, предложения и становища по проекта на ПУДОКИ.С Решение № 3/ 18.12.2025 г. по Протокол № 32, Общински съвет – Търговище взима решения за създаване на Общински културен институт към Община Търговище и приема Правилник за устройството и дейността на Общински културен институт към Община Търговище.Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 8 от ПУДОКИ предвижда задача ОКИ да администрира дейността на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, като приемник на Функция „Култура“. Административен съд Търговище е приел,че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 8 от ПУДОКИ, с която се определя задача към ОКИ, има вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Същата не притежава белезите на административен акт – не засяга пряко права, свободи или законни интереси на външни субекти, не създава и не прекратява права или задължения, нито има правопроменящ ефект по отношение на граждани или организации. Следователно, актът не може да бъде квалифициран нито като индивидуален (чл. 21 АПК), нито като общ административен акт (чл. 65 АПК), нито като нормативен (чл. 75 АПК). На следващо място е направил извода,че за жалбоподателя не е налице правен интерес от предприетото оспорване. Този извод се налага доколкото НЧ „Иван Вазов 1908“, с. Здравец не е адресат на конкретната разпоредба на ПУДОКИ, със същата за него не се създават права и задължения. Предвиденото с оспорената разпоредба на ПУДОКИ администриране на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, предполага извършване организационни, технически и логистични дейности, необходими за функционирането на колективния орган. Администрирането няма отношение към същинската дейност на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, в т. ч. и към взимането на решения от комисията за разпределение на средствата от държавния и общински бюджет към читалищата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав,че правилно е прието от административен съд-Търговище, че за да се упражни по надлежния ред правото на жалба пред административен съд, то следва да са налице определени процесуални предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, по аргумент на чл. 159, т. 1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване, а именно – това са административни актове (индивидуални - по чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК; общи - по чл. 65 от АПК, и подзаконови нормативни - по чл. 75, ал. 1 от АПК), доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 8 от ПУДОКИ, с която се определя задача към ОКИ, има вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен акт. С тази разпоредба не се създават пряко права и задължения и не засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на граждани или организации. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното съдебно производство пред административния съд, която е от категорията на абсолютните и за наличието на която съдът следи служебно. Липсата му обосновава извод за недопустимост на оспорването, както по отношение на законосъобразността на акта, така и по отношение на нищожността на същия. След като по делото не е налице изискуемия пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, безспорно са били налице предпоставките на чл. 159, т. 1 и т.4 АПК за оставяне без разглеждане жалбата на НЧ „Иван Вазов – 1908“. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответникът – Общински съвет Търговище следва да бъдат присъдени разноски в размер на 130 евро ю.в. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,