Определение № 50080 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2020 г.

С молба вх. № 66 824/16.09.2021 година (подадена по пощата на 14.09.2021 година) Б. Г. Д. е поискала да бъде изменено постановеното по делото решение № 60 175/09.09.2021 година, в частта му за разноските, като присъдените на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] разноски бъдат намалени от 7368.34 лева на 4042.87 лева. Ответникът по тази молба „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е подал отговор с вх. № 7091/29.08.2022 година, с който е оспорил същата като неоснователна и е поискал оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата от Б. Г. Д. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 60 175/09.09.2021 година касационният съд е отменил решение № 260 120/16.07.2020 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 1193/2020 година като е отхвърлил предявеният от Б. Г. Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] иск за признаване за установено, че тя не дължи на дружеството сумата от 13 208.58 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 13.06.2017 година до 12.06.2018 година, след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, намиращ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „“, магазин, с абонатен № и клиентски №, за която сума е издадена фактура № / година и с оглед изхода на делото я е осъдил да заплати на дружеството направените от него разноски за трите съдебни инстанции в общ размер от 7368.34 лева. В така посочения по-горе общ размер на направените по делото разноски се включват направените пред първата инстанция разноски за съдебно техническа експертиза в размер на 150.00 лева, държавните такси за въззивното и касационното обжалване в размер на по 264.17 лева за всяка една от двете инстанции и държавната такса за допускане на касационното обжалване в размер на 30.00 лева. Заплащането на тези разноски и техния размер не се оспорва от страна на Б. Г. Д.. Предмет на оспорване от нейна страна са направените от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение от по 2220.00 лева с ДДС за всяка една от трите инстанции. Твърди се, че съгласно действащата, към момента на извършване на разноските, редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска е в размер на 1111.51 лева с ДДС, като се иска намаляване на дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите до този размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразено с фактическата и правна сложност на делото съдът след възражение на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минималния размер определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е възможност, а не задължение на съда като освен това той не е длъжен, ако счете, че възражението е основателно да присъди допустимото минимално възнаграждение, а може да определи и по-висок размер на същото, който да е съобразен с действителната и правна сложност на делото. Законът има предвид сложността на конкретното производство, а не на определена група дела, макар и същите да са със сходен предмет. Това произтича от обстоятелството, че всяко едно от делата в групата има своя специфика, която може да се дължи както на различия във фактическата обстановка от останалите дела в групата, така и на евентуално приложимите с оглед на това правни норми. Затова обстоятелството, че били налице множество дела, идентично по предмет с процесното, по които процесуалният представител на дружеството бил един и същ, което предполага осъществяване на еднородна защита, само по себе си не може да обоснове прекомерност на заплатеното от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] адвокатско възнаграждение. В конкретния случай заплатеното от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] адвокатско възнаграждение е в размер около два пъти минималния такъв, определен съгласно действащата към релевантния момент, редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да бъде счетен за прекомерен и несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото, като в случая следва да се отчете и това, че по делото се е разглеждал и въпросът дали се касае до гражданско правен или до търговски спор. С оглед изложеното подадената от Б. Г. Д. молба за изменение на постановеното по делото решение № 60 175/09.09.2021 година, в частта му за разноските е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение