Решение № 4594 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2025 г.

от 26.02.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна по жалбата на „ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория“ ЕООД; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на жалбоподателя сумата от 3 955 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу отменената със съдебния акт писмена покана, за чиято законосъобразност се навеждат доводи. Касаторът моли и за присъждане на направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за производството пред двете инстанции. Поддържа, че „ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория“ ЕООД е договорила с НЗОК заплащане на помощни средства единствено „ортези за долен крайник“, което е различно от предоставените на пациентите от търговеца „корсети за тяло“. Ответникът „ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория“ ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Величкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира и да бъдат присъдени сторените разноски за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана от 26.02.2025 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК – Варна, на „ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория“ ЕООД, изпълнител по договор от 29.06.2022 г. за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ППСМИ), в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, е вменено задължение да заплати получената от дружеството сума в общ размер 35 000 лв. за 50 предоставени на пациенти помощни средства „ортеза за тяло – корсет сколиоза“ на стойност 700 лв. всяко от тях, заедно с дължимата лихва, в размер на 5 697,43 лв. Според органа нарушението се изразява в това, че в търговски обект на дружеството, намиращ се в гр. Варна, на 50 физически лица е отпуснато помощно средство „корсет“, което се предписва на лица с увреждания на гръбначния стълб и е различно от предписаното от ЛКК (Лекарска консултативна комисия) „ортеза за долен крайник“, което се предписва на лица с увреждания на долните крайници. В поканата е посочено и, че помощното средство „корсет“ не се заплаща от НЗОК и не е включено в утвърдената спецификация от Надзорния съвет на НЗОК. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Варна проверка на търговския обект, констатациите от която са обективирани в протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. Срещу протокола е било подадено възражение от дружеството, което не е уважено както от директора на РЗОК – Варна, така и от управителя на НЗОК. За да отмени оспорената пред него писмена покана първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че тя е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Приел е за установено, че в предмета на договора между дружеството и НЗОК е изпълнението на помощни средства по списъка-спецификация, които не са в обхвата на задължителното здравно осигуряване, но се заплащат от бюджета на НЗОК. Посочил е, че органът неправилно е приел, при непълно посочване на кода (само първите шест цифри от него съгласно допустимото от образеца), че се касае за ортези за долни крайници и търговецът не е съобразил протоколите на ЛКК, в които е посочен пълният код 0301150005 „ортеза за тяло – корсет сколиоза“. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу писмената покана поради нарушения на относимите материалноправни изисквания (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че нормативната уредба не регламентира две отделни спецификации, действащи по едно и също време, като меродавна за преценката на това дали предоставените от дружеството помощни средства подлежат на заплащане от контрагента му по сключения между тях административен договор – НЗОК, е съдържанието на утвърдената спецификация от Надзорния съвет на Касата с решение от 16.11.2021 г. съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Първоинстанционният съд е обсъдил в проверяваното решение нормативната уредба (раздел ІV от Наредба № 7 от 31.03.2021 г., в приложимата за казуса редакция), която регламентира процедурата по съставянето на списък-спецификация. Съдът е анализирал цитираните от него правни норми във връзка с клаузите на индивидуалния договор и е установил, че съдържанието на приложимия списък-спецификация към времевия период, в който е действал договора, включва 10-цифрен „Код НЗОК“, а не 6-цифрен. По делото са представени доказателства, от които е установим конкретният вид на предписаното от ЛКК помощно средство и неговият пълен десетцифрен код, както и видът на одобреното от НЗОК и полученото от заявителите помощно средство, а именно „ортеза за тяло – корсет сколиоза“. Предвид изложеното тезата, която поддържа касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с акта покана, не може да бъде възприета. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. В същия дух е и практиката на ВАС, VІ отд. по сходни случаи, изразена в решенията по адм. дела № 5772/2025 г. и 7949/2025 г. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на сторените разноски (платими от НЗОК - по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) за настоящата инстанция, които са доказани в размер на 3513,69 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Касаторът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред ВАС. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 1796,52 евро.