Решение № 13735 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2016 г.

Решение № 13735 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф. Д. Д." ООД В., представлявано от управителя Ю. А., чрез процесуалния представител адв. И. И., срещу Решение № 1082/14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 389/20156. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000315001493-091-001/07.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 611/07.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. М., в писмени бележки, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА Р-03000315001493-091-001/07.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 611/07.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит в общ размер 8 223.48 лв. и лихви в размер на 3 532 лв., за данъчни периоди 04. - 08.2011 г. и 08.2012 г., по фактури, издадени от "Юмена" ЕООД, както и за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 1 868.13 лв., вследствие преобразуване на финансовия резултат на дружеството. За да постанови обжалвания акт, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК и законосъобразно от органа по приходите е проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Относно отказаното право на ДК АС - В. е стигнал до извода, че липсата на реално извършени доставки от поддоставчиците, към прекият доставчик води до липса на реалност и на доставките извършени от "Юмена" ЕООД към жалбоподателя, тъй като доставчикът реално не е собственик на стоките и няма възможност да извършва разпореждане с тях, което от своя страна се е отразило и на задълженията на дружеството по ЗКПО, а именно: Ревизиращият орган, след отказване право на ДК по издадени фактури от "Юмена" ЕООД е приложил нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е увеличил финансовия резултат на РЛ с отчетените разходи за материали. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Правилно съдът е приел, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки са осъществени. По отношение на отказано право на ДК Правилно съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за осъществена доставка по процесиите фактури, издадени от "Юмена" ЕООД на "Ф. Д. Д." ООД. Въпреки дадената възможност жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно приемане и предаване на стоката, т. е. не е доказано, че такава стока и в такова количество съществува. Видно от всички събрани доказателства, липсват такива, че прекият доставчик е притежавал в собственост стоката, с която впоследствие се е разпоредил в полза на ревизираното лице. Не са представени доказателства за наличие на стоки в обекти на предшестващите доставчици "Агропрод" ЕООД, "Д. К." ЕООД и "Хаджи 98" ЕООД, които да се отделят от стоковите им запаси и да са обект на прехвърлителна сделка, т. е. липсват доказателства за прехвърляне на собственост върху стоки. Фактът, че на "Юмена" ЕООД има издаден и влязъл в сила РА, с който е отказано право на данъчен кредит поради липса на реални доставки на стоките, префактурирани на ревизираното дружество показва, че не може да се проследи реалното движение на стоките. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки В частта по ЗКПО: Правилно е решението на АС - В. в частта по ЗКПО, предвид обстоятелството, че в ревизионното и в съдебното производство не е установена доставка на стоки от "Юмена" ЕООД през данъчен период 2011 г., съдът законосъобразно е приложил нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В конкретния случай прекият доставчик "Юмена" ЕООД е издал фактури, които макар и да отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, същите не отразяват вярно отразената стопанска операция, касаеща реалност на извършените доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че няма доказателства за извършена данъчна измама, поради което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В ревизионния акт няма изложени констатации за извършена данъчна измама, а правото на данъчен кредит не е признато поради недоказаност на реалността на фактурираните доставки от "Юмена" ЕООД . Правилно първоинстанционният съд е посочил в цитираната от него съдебна практика на СЕС - дело, С-285/11, че в него изрично е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално осъществена. От това следва и законосъобразно направения извод от решаващия съд по настоящия казус, че неустановената реалност на доставките е основание да се приеме, че е налице неправомерно начисление на ДДС по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Това разбиране не противоречи на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и на възприетото разбиране в решенията на СЕС относно правото да се признае на получателя по доставка да приспадне като данъчен кредит платения на неговия доставчик данък, който последния има задължение да го внесе в републиканския бюджет. Разноски: Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация, съгласно чл. 161, ал. 1, от ДОПК. във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдена сумата от 706 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,