Определение № 9397 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. Ш. от гр. Петрич, подадена чрез адв. Рачова, срещу определение № 2209 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1784/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Петрич да издаде индивидуален административен акт - заповед по чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмет на Община Петрич, чрез ст. юрк. Здравкова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира разноски – юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Благоевград приема, че липсва годен за оспорване акт. Посочва, че по силата на чл. 223 ЗУТ, кметът на общината е орган за административен контрол по устройство на територията, с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно строителство от четвърта, пета и шеста категория. При констатиране на незаконно строителство същият издава актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Намира, че нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите /изрични или мълчаливи/ за издаване на такива актове от лицето, подало сигнала за наличие на незаконен строеж. По тези съображения приема, че е налице предпоставката по чл. 159, т. 1 АПК, поради което оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Петрич по искане на жалбоподателя с вх. № 94-00-3162 от 08.10.2024 г. за издаване на индивидуален административен акт – заповед за премахване на незаконен строеж. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима. Непроизнасянето по искането на жалбоподателя с вх. № 94-00-3162 от 08.10.2024 г. за установяване и премахване на незаконния строеж не е формирало мълчалив отказ на кмета на Община Петрич по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК поради липса на задължение за произнасяне по същото. В ЗУТ не е предвидена норма, която да задължава оправомощените органи да се произнасят по искане на лице за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи, извършени от трети лица. Годен за оспорване индивидуален административен акт е налице само тогава, когато съобразно правната норма административният орган е длъжен да издаде акт със съответно съдържание и то в указан в закона срок. В случаите на подаден сигнал за незаконно строителство задължение за произнасяне на административния орган не е налице. Същият действа служебно и не е обвързан от подаването и от изложеното в сигнала. Законът за устройство на територията предвижда самосезиране на органите по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица, както в случая – по сигнал на жалбоподателя, не е обвързващо за органа. За него не възниква задължение да се произнесе и то в определен срок, след изтичането на който да се формира мълчалив отказ. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засягат техни права, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответникът, частният жалбоподател дължи разноски в размер на 50лв, съставляващи мин.юрк. възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,