Определение № 70 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 251/2016 г.

Производството е по реда на чл.303 ГПК. Образувано е по молба на Т. И. С. за отмяна на влязло в сила решение № 747 от 9.06.2015 г., постановено по гр.д. № 80/2015 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба между Т. И. С., И. Б. С., С. П. С. и Е. П. С. на апартамент в [населено място]. С определение № 49 от 10.02.2016 г. по настоящото дело е допусната до разглеждане молбата за отмяна, с правно основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК. С молба вх.№ 1325 от 5.02.2016 г. молителката е поискала спиране на производството по делото до приемане на решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че отговорът по т.11 от разпореждането за образуване на тълкувателното дело е от значение за производството по настоящото дело. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането са спиране, поради следните съображения: С разпореждане от 19.11.2014 г. на председателя на ВКС, на основание чл.128, ал.1 ЗСВ е образувано т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т.11 от същото е поставен въпроса- допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, събирането на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса. Посоченото в молбата на С. основание за отмяна на влязлото в сила решение е по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, а именно, че в нарушение на съответните правила е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Ето защо, отговорът на въпроса поставен в т.11 на т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не е от значение за изхода по настоящото дело, поради което не е налице основание за спирането му. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.