Определение № 989 от 05.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на М. Й. Л. в лично качество и като законен представител на М. М. Й. с искане за отмяна на влязло в сила решение на САС № 1213/10.10.2022г. по в.гр.д.№ 2554/22г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за разпореждане да бъде върнато, на основание чл. 3 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, детето М. М. Й. в държавата по обичайното му местопребиваване. Молителят се позовава на разпоредбите на чл. 303, ал.1 т.5 и т.6 ГПК, като твърди, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаване на детето М. от участие в производството и до ненадлежното му представителство в него. Сочи, че малолетният М. Й. е страна по делото, по която е постановено влязлото в сила решение, но не е бил конституиран като такава, нито е представляван по реда на чл. 29, ал.4 ГПК. В нарушение на чл. 22 а, ал. 2, изр. 2 ро от Закона за закрила на детето М. не било и изслушано от съда, което представлявало „абсолютно“ процесуално нарушение и поради това – основание за отмяна. Излагат се съображения за неправилност на влязлото в сила решение във връзка с приложението на чл. 13 от Х. конвенция. Ответникът по молбата - Л. Звирблите, представлявана от Министерство на правосъдието, в качеството му на орган по чл. 6 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, я оспорва. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на ВКС намира следното: Атакуваното влязло в сила съдебно решение е постановено в производство по чл. 22 а от Закона за закрила на детето, образувано по молба на Министерство на правосъдието на Р България като представител на Л. Звирблите – майка на малолетния М., за връщане на последния в държавата по обичайното му местопребиваване. В производството по чл. 22 а от ЗЗакрД участват Министерство на правосъдието, когато молбата е подадена чрез него и като представител на лицето направило искането; заинтересованите лица, които са лицето, направило искането и лицето, срещу което е насочено искането; и прокурор – така чл. 22 а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона. В това производство се изслушва становище на дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето, а съдът изслушва детето ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.( така чл. 15 от ЗЗакрД) В производството пред Софийски апелативен съд са участвали надлежните страни – Министерство на правосъдието като представител на направилата искането за връщане на детето негова майка; бащата на детето – М. Л., срещу когото е отправеното искане и прокурор от Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратурата на България. За производството е била уведомена АСП – ДСП Червен бряг, която е представила социален доклад по делото, а детето М., което не е навършило 10 години към 2022г., не е разпитано. Малолетното дете не е страна в производство по чл.22 а ЗЗакрД, а страната, отправила искането – в случая майка му, не упражнява неговите права. Интересите на детето в производството са охранени чрез участието на представител на Прокуратурата на Република България и на органите за закрила на детето, какъвто орган е дирекция "Социално подпомагане". Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1 ГПК са страните по делото, както и необходимите другари, спрямо които решението има сила – чл. 304 ГПК. Малолетното дете М. М. Й., [дата на раждане], не е нито страна по делото, нито необходим другар на страните по делото. По тази причина то не е легитимирано да иска отмяна на решението, а молителят М. Й. в лично качество недопустимо се позовава на основанията на чл. 303, т.5 и т.6 ГПК, изтъквайки процесуални нарушения по отношение на лице, което не било страна по делото. Предвид изложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд