Решение № 950 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2011 г.

Решение № 950 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дарина Илиева Радева, жив. в гр. Варна, срещу решение № 1020/02.05.2011 г. по адм. дело № 3757/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт /РА/ № 1002758/18.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение № 806/25.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която за 2005 г. са и установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 45 246,77 лв. и лихви в размер на 25 711,06 лв. Касаторката поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е обложена жалбоподателката по специалния ред по чл. 122 от ДОПК за 2005 г. по Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ (отм.). За 2005 г. лицето е получило доходи от трудови правоотношения в размер на 1180, 80 лв., не е декларирало доходи от дейност като ЕТ, а е предоставило в заем на Борислав Манджуков сумата от 190 000 лв. за срок от три години. Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за облагане по този ред - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Съдът е изложил мотиви защо възприема доводите в РА, че жалбоподателката не е получила парични суми по договора и за заем в размер на 190 000 лв. от 07.01.2005 г. от пребиваващия във Великобритания Мирослав Тодоров - същият работи като дърводелец във Великобритания, с оглед декларираните пред данъчните власти във Великобритания доходи няма финансова възможност да даде заем в такъв размер, на датата на подписване на разписката за получаване на парите - 07.01.2005 г. Тодоров не е бил в България, а според разписката са предадени в гр. Варна. Съдът не е кредитирал и показанията на св. Д. Иванова, която през м. декември 2007 г. видяла в дома на жалбоподателката голяма сума пари - 263 000 лв., както разбрала по - късно, която жалбоподателката и казала, че са и дадени на заем от мъжа, с който свидетелката се разминала на вратата и по - късно разбрала, че се казва Мирослав. Основанието за некредитиране е обстоятелството, че свидетелката дава показания за събития, на които не е очевидец, а е узнала за тях по думи на жалбоподателката. предвид изложеното е налице цитираното от органа по приходите основание по чл. 122, ал. 2, т. 1 ДОПК. Данъчната основа е определена законосъобразно според изискванията на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както и дължимият данък върху дохода. Настоящият съдебен състав намира за обоснован извода, че на датата, посочена в разписката, Тодоров не е бил в България и гр. Варна и не е могъл да предаде парите от заема, основаващ се на справката от МВР за задграничните пътувания на Тодоров /л. 412 от данъчната преписка/. Останалите доказателства само подкрепят този извод. Следва да се отбележи, че св. Иванова е дала показания за м. декември 2007 г., които не са относими към данъчния период 2005 г. и м. януари 2005 г. в частност. Безспорно при получени за цялата 2005 г. 1180, 80 лв. доходи, за да даде 190 000 лв. на заем, Радева има укрити доходи. Законосъобразна е преценката за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Видно от горепосоченото съдът е изложил и други мотиви защо Тодоров не е дал пари на жалбоподателката извън проведените два телефонни разговора между него и приходните органи на Великобритания през 2009 г., в които първоначално е отрекъл, че познава Радева, а след като му е съобщено, че това ще бъде предадено на българските власти, е обещал да предаде всички документи в НАП при предстоящото си идване в България. Независимо от това дали според АС органите по приходи са направили всичко възможно да изискат от Тодоров обяснения и документи по време на насрещната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК АС дължи решение по същество на спора - а именно дължи ли жалбоподателката данък и в какъв размер. Предвид доказаното наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и доказателствата, подкрепящи констатациите в РА, че на датата 07.01.2005 г. Тодоров не е бил във Варна и не е могъл да предаде там пари на жалбоподателката, с оглед чл. 124, ал. 2 ДОПК жалбоподателката е следвало да докаже, че е получила парите в заем. Като не е направила това, законосъобразно е понесла последиците от недоказване на факт, за който върху нея пада тежестта на доказване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение