Определение № 185 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2015 г.

Производство по чл. 278, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. И. И. подадена против определение № 1373 от 21.01.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 17731/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба вх. № 1038990/26.09.2014 г. подадена от Л. И. И. срещу определение от 14.07.2014 г. по гр. д. № 7517/2011 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за разсрочване на изпълнението на парично вземане на [фирма] присъдено с разпореждане от 03.12.2013 г., с което е постановено издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е постановил неправилно определение, тъй като не е съобразил, че е налице празнота в законодателната уредба и следвало да се приложи аналогията на правото по отношение на искане за разсрочване на изпълнението по издаден в полза на ответника обратен изпълнителен лист. Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В диспозитива и в част от мотивите Софийският градски съд е приел, че подадената срещу определението на районния съд частна жалба е недопустима, поради недопустимост на искането за разсрочване на вземането по обратния изпълнителен лист. Същевременно в мотивите на обжалваното решение е прието, че частната жалба е допустима като са изложени съображения по съществото на искането за разсрочване вземането по обратния изпълнителен лист. Същевременно не са изложени никакви мотиви дали искането за разсрочване на вземането е недопустимо и защо въззивната частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд е недопустима, т.е. защо е недопустим инстанционният контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение