Определение № 3182 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П., подадена срещу разпореждане на САС, с което й е върната частна жалба като просрочена, подадена срещу определение на САС, с което са приети за недопустими, предявените от ищцата искове за нищожност на сделка за замяна на недвижими имоти. За да се произнесе по същество на частната жалба, при условията на пълен въззив, ВКС взе предвид следното: Ищцата е предявила искове за нищожност на договор за замяна, сключен с ответниците на 11.12.2010г., поради липса на съгласие или поради накърняване на добрите нрави, които искове са съединени с иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 2/5ид.ч. от недвижимия имот в [населено място], които ид.ч. ищцата била заменила за имот в [населено място] по същата атакувана сделка. В срока за отговор ответниците са възразили, че с влязло в сила решение на СРС е допуснат до делба процесният недвижим имот в [населено място] между ищцата и ответниците при квоти: 2/5 за ответниците и 3/5 за ищцата. Поради това считат, че настоящият иск за нищожност на сделката за замяна е недопустим, доколкото евентуално би пререшил делото за делба. СГС е прекратил производството по исковете по чл. 26 ЗЗД, поради наличието на СПН относно съсобствеността и квотите в нея. САС е потвърдил определението на СГС със същите мотиви. Определението на САС е връчено на ищцата чрез процесуалния й представител адв. Л. Я. на 12.02.25г.. Срещу определението на САС е подадена частна касационна жалба лично от ищцата на 05.03.25г.. В жалбата са изложени твърдения, че адв. Я. е съобщила на ищцата за определението на САС едва на 26.02.25г., а ищцата лично го била получила на 28.02.25г., поради което подава частната жалба едва на 05.03.25г.. С разпореждане от 13.03.25г. САС е върнал частната жалба, подадена лично от ищцата на 05.03.25г. като просрочена. Срещу това разпореждане е подадена настоящата частна жалба. В частната жалба са изложени същите твърдения, че адв. Я. късно била уведомила ищцата за постановеното определение, поради което жалбата била подадена по- късно. ВКС счита, че частната жалба, подадена срещу разпореждането на САС за връщане на частната жалба като просрочена, е неоснователна. Процесуалният представител на ищцата е получил на 12.02.25г. препис от определението на САС, с което се потвърждава прекратителното определение на СГС. Процесуалният представител на ищцата не е обжалвал определението на САС, тъй като явно се е съгласил с мотивите на САС, че влязлото в сила решение по допускане на делбата преклудира възможността на ищцата да иска нищожност на сделката за замяна на основание чл. 299, ал.2 ГПК, а може би и поради трайно установената практика на ВКС по този въпрос (виж опр.68/22г. по ч.гр.д. 860/22г. на ІІ ГО, решение 66/14г. по гр.д. 5605/13г. на І ГО, решение 112/14г. по гр.д. 1394/14г. на ІІ ГО). Ищцата лично е подала частна жалба на 05.03.25г., но тази жалба е извън 1- седмичния преклузивен срок, поради което САС правилно я е върнал като просрочена. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО