Определение № 14010 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213, ал. 7, вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ш. А. И., [ЕГН], чрез адв. Стоянов, срещу Разпореждане № 9026/23.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1922/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното разпореждане поради необоснованост. Твърди се, че не е осъществено редовно връчване, тъй като няма данни Г. И. да е в роднинска връзка с частния жалбоподател или да разполага с представителна власт. Моли за отмяна на оспорваното разпореждане и за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното разпореждане съдът е върнал, на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, частна жалба, подадена от Ш. А. И. против Определение № 7986/18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1922/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Решение № 149/18.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и производството по делото е прекратено. За да постанови връщане на частната жалба, съдът е приел, че същата е редовно връчена на И. на посочения в нея адрес на 27.09.2024 г., но е подадена след изтичане на 7-дневния срок – на 10.10.2024 г. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В жалбата, поставила начало на производството пред Административен съд – Пловдив, като адрес на жалбоподателя е посочен гр. Асеновград, [адрес]. Същият адрес е посочен и в спорния административен акт. Именно на този адрес е извършено връчване на прекратителното Определение № 7986/18.09.2024 г., видно от приложено по делото съобщение (л. 45). Като лице, получило акта, е посочено „Г. А. И. – баба“, изписано собственоръчно и удостоверено с подпис. Съгласно чл. 137, ал. 1 АПК съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, предвиждат, че, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Съгласно фактическите установявания по спора и с оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че съдебният акт е редовно връчен на Ш. А. И.. Доколкото в чл. 46, ал. 2 ГПК законодателят е използвал израза „лице от домашните му“, то не може да се приеме, че това са само лицата в пряка родствена връзка с адресата на съобщението, а включва и всички, които живеят с него на посочения адрес, поради което възражението на частния жалбоподател в тази насока е неоснователно. Допълнителна индиция, че не е допуснато нарушение на правилата за връчване, е и обстоятелството, че по делото на същия адрес за кореспонденция е връчено и Разпореждане от 30.08.2024 г. за отстраняване на нередовности, като за лице, получило съдебния акт, отново се е подписала Г. А. И.. Указанията, дадени с това разпореждане, са изпълнени в срок, т.е. посоченото лице трайно живее на посочения по делото адрес и редовно получава съобщения, адресирани до частния жалбоподател. Гореизложеното обуславя правилност на извода на съда, че частната жалба е недопустима, като подадена след изтичане на срока по чл. 230 вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,