Решение № 3558 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез пълномощник юрк. Гъркова срещу решение № 8038 от 25.09.2025г. по адм. дело № 1099/2025г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменено уведомително писмо изх. №02-020-6500/4178 от 01.06.2025г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, в която Ю. В. М. е уведомен за намаление на субсидиите за заявените за подпомагане интервенции „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ) в размер 558,44 лева и интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) в размер 479,59 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като оспореното уведомително писмо било мотивирано. По същество твърденията са, че била установена причина за недопустимост по отношение на начина на трайно ползване на два парцела на кандидата за подпомагане по заявена схеми ДП-ОПДУ, които парцели представлявали винени лозя и следвало да бъдат почистени, но поради неизпълнение на последното същите парцели са приети за недопустими за подпомагане. Претендират се разноски по делото. Ответника по касация – Ю. В. М. е депозиран писмен отговор, чрез адв. А. Мадевова излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа, че по отношение на санкционираните площи нито в административната преписка, нито в таблиците към административният акт се съдържа фактическо или правно основание защо се приемат за недопустими за подпомагане. Претендира се възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Ю. М. е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ 203870 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 06.04.2023г. подал заявление за подпомагане с УРН 02/020823/70935 по директни плащания за кампания 2023г., като заявил следните интервенции за подпомагане: „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ); „Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове“ (ИП); „Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване“ (ИП-Н). Според приложената към заявлението „Таблица на заявените площи по интервенции 2023г.“ жалбоподателят е заявил за подпомагане площи в размер 12,34 ха по интервенция ОПДУ, 0,95ха по интервенция ИП и 0,99 ха по интервенция ИП-Н. След извършени извършена автоматична проверка на данните по заявлението на 05.07.2023г. и проверка на място на 04.04.2024г., на 01.06.2025г., изпълнителният директор на ДФЗ издал процесното уведомително писмо изх.№ 02-020-6500/4178 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. съгласно което в оспорената част по интервенция ДП-ОПДУ е оторизирана сума в размер 2 289, 14 лева при поискана сума от 2 847,58 лева, намаление в размер 558,44 лева; по интервенция ОПДУ – оторизирана сума в размер 1 965,95 лева при поискана сума от 2 445,54 лева, намаление в размер 479,59 лева /таблица 1 „Оторизирани суми (в лева)“/. За да отмени процесното УП съдът е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че част от заявените имоти са недопустими за подпомагане. На следващо място АС Бургас посочил, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК уведомителното писмо не е мотивирано. От процесното уведомително писмо не ставало ясно на какво правно основание е извършено намалението на субсидиите по заявените за подпомагане интервенции „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“ (ДП-ОПДУ) в размер 558,44 лева и интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) в размер 479,59 лева. В тази връзка съдът се е позовал на чл.88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредба № 3/, в който са изчерпателно изброени основанията за намаление на плащанията, като според съда в административният акт не е посочено на какво основание конкретните плащания са намалени. Липсвало и посочване на конкретните факти, въз основа на които е формирал извода си по прилагане на закона. АС Бургас констатирал и несъответствия, свързани с индивидуализацията на парцелите. От доказателствата по делото се установявало, че е бил проверен парцел №57491-2174-3-4 по ИП-Н, съгласно доклада за извършена проверка на място, а санкционирани били парцели с №№ 57491-937-1-1 и 57491-938-1-1 по интервенция ОПДУ и ДП-ОПДУ, за които нямало данни по преписката за извършени проверки, в хода на които да са отразени съответните констатации на проверяващите органи за несъответствия с изискванията за подпомагане. Най-после първоинстанционният съд посочил, че не е ясно как е определен размерът на намалението на субсидиите. В обобщение АС Бургас е направил извод, че УП №02-020-6500/4178 от 01.06.2025г. е постановено при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства съда да извърши преценка относно съответствието на оспорения акт с материалноправните изисквания на закона, послужили като основание на административния орган да издаде процесния акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични, безпротиворечиви и последователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано са неоснователни. Към изводите на първоинстанциония съд, настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователен е и доводът, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон. С оглед наведените в касационната жалба съображения спорен по делото е въпросът дали УП №02-020-6500/4178 от 01.06.2025г. е мотивирано в достатъчна степен относно недопустимостта за подпомагане на парцели с №№ 57491-937-1-1 и 57491-938-1-1 по интервенция ОПДУ и ДП-ОПДУ или части от тях. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че по делото липсват каквито и да е доказателства за установени нередности в парцели с №№ 57491-937-1-1 и 57491-938-1-1, предмет на отказ за подпомагане. Административният орган е не е изложил определени фактически констатации, а декларативно в табличен вид е посочил, че същите са недопустими за подпомагане. В таблица 1.1 от Приложение №1, неразделна част от УП са посочени площите с констатирани несъответствия по интервенция ОПДУ. По отношение на парцел №57491-937-1-1 било посочено, че от заявена площ от 0,62 ха е установена след проверка площ от 0,61 ха, т.е. наддекларираната площ била в размер 0,01 ха. По отношение на парцел 57491-938-1-1 било посочено, че е заявена площ от 1,2 ха, а установената площ вследствие административна проверка площ е 0, поради което наддекларираната площ била в размер 1,2 ха. От приложените доказателства към административната преписка не се установява каквито и да е нарушения, свързани с тези парцели. Нещо повече, правилно АС Бургас е констатирал, че физическа проверка е извършена на друг парцел - №57491-2174-3-4 по ИП-Н, който според доказателствата по делото е с друга култура и в друг режим за подпомагане. От друга страна разпоредбата на чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. предвижда в десет точки основания при които се намалява размера на плащането, отказва плащане или налагат санкции. В случая нито едно тези правни основания не е посочено в уведомителното писмо или придружаващите го документи. В този смисъл правилни са изводите за АС Бургас за липса на правни основания в административния акт, обосноваващи намаляване размера на плащането, което правилно е посочено, че не може да бъде преодоляно от съда чрез тълкуване, още повече, че в случая не са посочени и съответните нормативни разпоредби, които предполагаемо са нарушени. Тук е мястото, където следва да се посочи, че едва с касационната жалба е въведено твърдението, че парцелите с №№ 57491-937-1-1 и 57491-938-1-1 са с насаждения винени лозя, и същите били непочистени, поради което били недопустими за подпомагане. Касационният състав счита първо, че е недопустимо административният орган да допълва мотивите на административния акт едва в касационното производство. И второ, така изложеното твърдение също е необосновано, предвид, че тези парцели не са били физически проверени според доказателствата по преписката, а при административните проверки не са отбелязани като засегнати от несъответствия. С оглед пълнота на изложението и предвид оплакванията на касатора следва да бъде посочено, че административният акт следва да съдържа мотиви – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това са установените факти от органа и подвеждането им към относимите правни норми. Изложението на административният орган в 23 страници, каквато е претенцията пред касационният съд, без конкретно посочени фактически и правни основания, независимо от обема му не съставлява по същество мотиви. Изложението на органа се свежда до изброяване на множество различни фактически и правни основания, без яснота кое е приложимо за извършените намаления. Недопустимо е съдът при разглеждане на спора да установява действителната воля на органа, чрез търсене на правилното фактическо и правно основание от всички изброени. Същото следва да е ясно и конкретно посочено. Мотивите на органа следва да са последователни, конкретни и ясни, съответни на ясно посочено правно основание в акта, които да установяват волята на органа за издаване на конкретния административен акт с посочен в него ясен резултат. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС–Бургас е постановил правилно и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. Процесуалното представителство е по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в съдебно заседание не е участвал процесуалния представител на ответника, не са ангажирани допълнителни доказателства, материалният интерес е до 1000 лева, предвид което касационният съд определя сумата от 205 евро за процесуално представителство на адв. А. Мадевова, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение