Определение № 2843 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1413/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Н. К.“ ЕООД, [населено място], [община] срещу решение № 456 от 19.12.2023г. по в.т.д.№ 563/2023г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по т.д№ 296/2022г. на ОС Пловдив. В касационната жалба се сочи, че неин предмет е въззивното решение в частта по предявения от дружеството главен иск с правно основание чл.145 ТЗ, както и в частта по предявения от Т. М. насрещен иск с правно основание 125,ал.3 ТЗ, но изложените от касатора оплаквания, доводи и съображения касаят единствено актът на апелативния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения срещу Т. М. и И. М. иск с правно основание чл.145 ТЗ - за осъждането им за заплатят в качеството на наследници на починалия управител на „Н. К.“ Г. И. М. по 77 740лв. - обезщетение за нанесени от последния вреди на дружеството за периода април 2020г. - януари 2022г. Изложени са съображения, че отсъстват първични счетоводни документи, които да удостоверят предаване в касата на изтеглени от банковите сметки на дружеството от Г. М. суми. Твърдението е, че средствата не са постъпвали в касата на дружеството, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, че картовата сметка е ползвана от бившия управител за разходи, несвързани с дейността на търговеца. Въведени са и доводи за пренебрегнати от съда факти, за необсъждане на доводи и възражения на страните. Искането е за отмяна на решението в неговата цялост и постановяване на решение за уважаване на исковата претенция на ищеца. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено „в нарушение на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК“. Наведен е довод, че въззивният съд не е упражнил правомощията си по чл.269 във вр. с чл.271 ГПК. Отново са изложени твърдения на касатора по отношение на фактите, които той счита за установени по делото. Поддържа се, че въззивната инстанция не е обсъдила, че покойният управител е оперирал изцяло и еднолично с картовата сметка на дружеството, извършвайки множество операции, че той е оперирал еднолично и с банковата карта, която използвал за свои нужди, извършил множество транзакции, за които няма разходно оправдателни документи. Като второ основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е произнесено по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложено е, че по делото е установено, че назначеното от бившия управител на дружеството счетоводство е нередовно водено, допуснати са множество счетоводни грешки. Отново са изложени фактически твърдения за множеството нерегламентирани разпореждания на управителя с банковите сметки и твърдения къде се е намирала касата на дружеството. Посочва се, че създалата се практика за „неуважаване на искове по чл.145 ТЗ с оглед фиктивна документална касова наличност за неправилна“ и е поставен въпросът „ Следва ли чисто документалното отразяване на изтегляни в брой от сметките на дружеството суми да се тълкува като реално захранване на касата, с оглед липсата на каквито и да било документи в тази връзка?“ В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че на 24.07.2019г. Г. И. М. е приет за съдружник в „Н. К.“ и е вписан като управител, представляващ заедно и поотделно с другия управител и съдружник И. И.-И., какъвто е бил до момента на смъртта си - 09.01.2022г. Не е спорно, че след смъртта му дружеството продължава дейността си като ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала И. И., както и че на 18.04.2022г. едноличният собственик е взел решение да бъде предявен иск за реализиране на отговорността на бившия управител на основание чл.145 ТЗ. Въззивната инстанция е констатирала, че в исковата молба са изложени обстоятелства, че при учредяването на дружеството И. е открила разплащателна сметка в Д-БАНК № IВАN ВG15DЕМI92401000221996, до която е предоставен достъп на М. след назначаването му за управител, а през май 2020г. М. открил еднолично картова сметка в същата банка № IВАN ВG47DЕМI92401000257310. Вследствие на допуснатите уточнения на обстоятелствата, на които се основава искът, ищецът е поддържал, че противоправно извършените действия от бившия управител са ежедневно изтегляне на суми от сметките на дружеството без основание и причини, свързани с дейността му, които не са били внесени в касата, а са разходвани за лични цели; Дебитната карта на дружеството била използвана също за такива цели; М. превеждал суми от разплащателната в картовата сметка, които след това са теглени на банкомат от него; Извършвал и преводи от разплащателната сметка на дружеството към личната си сметка. По този начин през периода м. април 2020г. до м. януари 2022г. била нанесена вреда на дружеството в размер на 155 480лв. - сбор от получени от М. от сметки на дружеството суми без основание, които представляват касовата наличност на дружеството в брой, която липсва. Ищецът е поддържал, че другият управител - И., не е знаела за откритата на името на дружеството втора сметка от М., съответно - не е извършвала никакви банкови операции чрез тази втора сметка, както и, че счетоводството на дружеството не е имало достъп до банковите сметки, съответно не е можело да ги следи и да ги отчита. Въззивната инстанция е приела за установено въз основа на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, че банкова сметка в Д-БАНК № IВАN ВG15DЕМI92401000221996 с титуляр - дружеството ищец е открита на 09.11.2018г. от И. И. по подадено от нея искане, включително и за ползване на електронно банкиране; банкова сметка № IВАN ВG47DЕМI92401000257310 е открита на 27.05.2020г. по искане на Г. М. като към сметката има издадена по него искане дебитна карта, за която е посочен като оправомощен ползвател. Съставът на апелативния съд е приел, че същите експертизи установяват по категоричен начин, че и по двете сметки двамата управители И. И. и Г. М. са имали право за работа с електронно банкиране с права преглед на състояния на сметките, въвеждане на транзакции, авторизиране на транзакции, импорт на масови плащания, преглед на състояния по сметки, въвеждане на транзакции, авторизиране на транзакции. Потребителят Г. М. е банкирал само през разплащателна сметка IВАN ВG15DЕМI92401000221996, като от картовата сметка IВАN ВG47DЕМI92401000257310 няма извършени операции от Г. М.. Потребителят И. И. през исковия период е банкирала онлайн и по двете банкови сметки на дружеството. Права за работа с електронно банкиране е имало и лицето А. Х. Т. - счетоводител на дружеството само по отношение на разплащателна сметка IВАNВG15DЕМI92401000221996 за преглед на състояния по сметки и въвеждане на транзакции по тази сметка, т.е. същият не е имал право на разпореждане, но е имал достъп до информацията по тази сметка. Въз основа на тези констатации въззивната инстанция е обосновала извод за опровергаване на твърденията в исковата молба, че управителят И. не е знаела за откритата втора банкова сметка с издадена дебитна карта и не е имала информация за движенията и операциите по двете банкови сметки за исковия период, както и че счетоводството на дружеството не е имало достъп до банковите сметки, съответно не е можело да ги следи и да ги отчита. При формиране на становището, че този извод не е в състояние да „санира“ евентуално неправомерно поведение на другия управител М., съставът на апелативния съд е подложил на анализ проследените от счетоводната експертиза счетоводни записвания в търговските книги на ищцовото дружество, движението на сметка „501 Каса в лева“ и движението по сметка „503 Разплащателна сметка и картова сметка“. Изведено е, че счетоводните записи и движението по посочените сметки установяват по несъмнен начин, че посочените от ищеца тегления (описани в справката по чл.366 ГПК) са намерили точно и своевременно счетоводно отражение в момента на извършването им като сумите, изтеглени в брой, респективно получени в брой от управителя Г. М. от банковите сметки на дружеството, са внесени в касата срещу надлежен документ, което е оформено надлежно по счетоводен начин чрез отразяване на операцията както в сметка „503 Разплащателна сметка лева“, така и в кореспондиращата й сметка „501 Каса в лева“. Възприето е, че всички получени от М. суми са отчетени в счетоводството на дружеството своевременно - както теглените в брой, така и извършените прехвърляния на средства между сметки на дружеството. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза е обоснован и следващият фактически извод - за отсъствие на получени по лични банкови сметки на М. суми от дружеството, както и суми изтеглени на каса, без последвала отчетност. Съставът на апелативния съд е препратил на основание чл.272 ГПК към извършения от първоинстанционния съд самостоятелен анализ на информацията: от справката по чл.366 ГПК, от справките към исковата молба за изтеглени от М. суми от двете банкови сметки и от съдържащата се в заключението на счетоводната експертиза информация по отношение на средствата, изтеглени в брой. Споделен е изводът, че всички посочени от ищеца суми като изтеглени в брой, съгласно заключението на експертизата са внесени в каса, а не са задържани. Възприет е и изводът по отношение на сума в размер на 10 717лв., изтеглена през 2020г. на банкомат и неотчетена по сметка „501 Каса“ със съображенията, че през 2020г. и последващите години не е извършвана инвентаризация на касата и по делото няма обективна информация за касова наличност чрез фактическо броене. Споделен е и мотивът за отсъствие на доказателства тегленето на сумата да е извършено именно от М.. Обсъдено е и, че дружеството не е извършвало и след смъртта на управителя инвентаризация на касова наличност, а справката на счетоводителя към исковата молба не доказва липсите. Като обобщение е изведено, че е по делото не е установено от носещата доказателствената тежест страна - ищеца, че са налице действия от страна на бившия управител в нарушение на договорните му задължения, доколкото именно управителят - органният представител, е лицето, което извършва всички правни действия от името на дружеството, включително и с оборота на парични средства. Посоченото в исковата молба, че изтеглените от управителя суми не са отчетени в дружеството е прието за опровергано от заключението на съдебно счетоводната експертиза. За недоказано е прието и твърдението за неосчетоводяване на процесните суми, извършването на неоправдани разходи и оттам - наличието на настъпила вреда за дружество, доколкото банковите операции - теглене пари от банковата сметка, са намерили своето счетоводно отразяване. За недоказано е прието, че управителят не е разходвал сумите във връзка с вменените му по закон задължения да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му. Настоящият състав счита, че предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол не са обосновани: Първият пункт от изложението не съдържа надлежно формулиран процесуалноправен въпрос. Той изразява несъгласието на касатора с анализа на доказателствата и възприемането им от съда, съдържа трактовката на тази страна за установената по спора фактическа обстановка. Възражението на касатора срещу фактическите изводи на съда не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването, чието съдържание е разяснено в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т.1 от тълкувателното решение ясно е очертано, че общата предпоставка за допускане на обжалването - материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От значение за неоснователността на допускането на обжалването е и обстоятелството, че към първия пункт от изложението страната не въвежда ясно допълнителна предпоставка и не аргументира приложното й поле. Същевременно изложените съображения, които както се посочи съставляват касационни оплаквания за неправилност, не кореспондират на ясния и подробен анализ, осъществен от въззивната инстанция по отношение на приетите за установени факти по спора и изведените въз основа на това правни аргументи, поради което доводът за неизпълнение на процесуалните задължения на състава на апелативния съд не намира опора в мотивите към съдебния акт. Вторият въпрос от изложението също не притежава правна характеристика поради неговата хипотетичност и условност. Той изисква и предпоставя възприемане на тезата за липса на документи изтеглени в брой от сметките на дружеството суми, да са внесени в касата на дружеството - обстоятелство, което въззивната инстанция с подробни мотиви е отрекла. Изводите й са основани на обратното становище - че процесните спорни тегления, посочени в справката по чл.366 от ГПК към исковата молба, са намерили точно и своевременно счетоводно отражение в момента на извършването им като сумите, изтеглени в брой, респективно получени в брой от управителя Г. М. от банковите сметки на дружеството, са внесени в същия ден в касата на дружеството срещу надлежен документ, което е оформено надлежно по счетоводен начин, както и, че всички получени от М. суми са отчетени в счетоводството на дружеството - както теглените в брой, така и извършените прехвърляния на средства между сметки на дружеството. Въпрос, който не кореспондира на решаващите правни аргументи, изложени в обжалвания въззивен акт, е хипотетичен, а не обуславящ крайния резултат, поради което не притежава съществена характеристика да послужи като общо основание за допускане на факултативния касационен контрол. Изцяло нов, невъведен в преклузивните срокове е доводът, посочен към втория въпрос, че „назначеното от бившия управител на дружеството счетоводство е нередовно водено“. Такова фактическо твърдение не е заявено като основание на предявения иск, то не е обсъждано от съдилищата и е извън предмета на правния спор. При формулиране на въпроса касаторът игнорира съдържателните правни аргументи на въззивния състав, че дружеството не е извършило инвентаризация на касова наличност и след смъртта на управителя, а справката към исковата молба не е годно доказателство за състоянието й. Както се посочи изложението не съдържа въпроси, насочени към решението на въззивния съд в частта за уважаване на насрещния иск на Т. М.. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба - сумата 10 870лв. общо на Т. Д. М. и на И. Г. М. и сумата 7 000лв. на Т. Д. М.. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение