Определение № 479 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1870/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 95 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. Г. срещу определение от 09.09.2020 г. по в. ч. д. № 1324/2020 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката й бъде предоставена правна помощ. М. Л. Г. прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение с твърдения, че искането за предоставяне на правна помощ е основателно. Моли атакуваният акт да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се от материалите по делото, че в. ч. д. № 1324/2020 г. по описа на Апелативен съд София е образувано по повод частни жалби на Г. срещу определение № 22 464/10.07.2019 г. и определение № 26 846/14.11.2019 г. по гр. д. № 7475/2017 г. на Софийски градски съд, с които са оставени без уважение молбите й за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна и частна жалби в размери съответно на 9 503 лв. и 15 лв. С определение № 967/21.04.2020 г. въззивният съд е отменил определение № 26 846/14.11.2019 г. на първоинстанциония съд /при липса на произнасяне по съществото на процесуалния спор/ и е оставил без уважение частната жалба срещу определение № 22 464/10.07.2019 г. В тази част въззивният акт е атакуван от М. Г. с частна касационна жалба вх. № 7374/04.06.2020 г. Предвид необходимостта жалбата да отговаря на изискванията, въведени в чл. 284, ал. 2 и 3 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, администращият съд е дал указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адвокат, както и приподписване на жалбата от адвокат. С молба от 10.07.2020 г. М. Г. е поискала предоставяне на правна помощ с цел привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С разпореждане от 14.07.2020 г. Апелативен съд София е дал възможност на молителката жалбоподател да представи актуални данни за своето имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние и трудова заетост в изпълнение на регламентираното от чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. На Г. е даден едноседмичен срок за предоставяне на исканата информация, в който такава не е заявена пред съда. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд София е намерил искането за предоставяне на правна помощ за неоснователни. От съда са изложени мотиви, че не е доказана финансовата невъзможност за упълномощаване на адвокат с цел извършване на необходимите процесуални действия. Както правилно е посочил въззивният съд, за редовността на подадена частна касационна жалба е приложимо правилото на чл. 284, ал. 2 ГПК съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което частната касационна жалба следва да е подписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или негов представител има юридическа правоспособност. При липса на упълномощен адвокат, М. Г. е поискала предоставяне на правна помощ, но, тъй като в посочения от администриращия съд срок, същата не е посочила релевантна информация, последният не е имал отправна точка, от която да изгради извод за наличие на действителна нужда от предоставянето на такава помощ. Действащата законодателна уредба не обвързва съда със задължението да предостави правна помощ при поискване, а едва след извършване на обоснована преценка за необходимостта от това, доколкото в противен случай би се стигнало до неоправдано натоварване на системата за правна помощ. Макар настоящата инстанция в процесната хипотеза да е длъжна изцяло да провери законосъобразността на атакуваното определение, то следва да бъде посочено, че в частната жалба липсват каквито и да е доводи, включително правнорелевантни, мотивиращи твърдението на жалбоподателката, че атакуваното определение на Апелативен съд София е незаконосъобразно. Оплакванията в частната жалба са изцяло голословни. При данните по делото за настоящия състав на съда се налага единствено възможният извод, че М. Г. не е доказала необходимостта от предоставянето на правна помощ, което прави законосъобразен отказът на въззивния съд и неоснователна подадената от нея частна жалба. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС дължимата се държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС