Определение № 9814 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. чрез процесуален представител- адв.Макавеев, срещу определение № 33085/24.08.2026 г. по адм. дело № 10466/2026 г. на Административен съд – София-град, с което са оставени без разглеждане жалбата на лицето срещу решение № П-4142/12.08.2026 г. на Изпълнителния директор на Агенция за публични предприятия и контрол, като и на всички предходни актове, издадени във връзка с този търг, както и особеното искане за спиране на допуснатото на основание чл.60, ал.1 АПК предварително изпълнение на посоченото решение на АППК и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното определение поради противоречието му с материалния закон и административнопроизводствените правила. Направено е искане определението да бъде отменено изцяло. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Агенцията за публични предприятия и контрол (АППК) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество тя е и основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. И. против решение № П-4142/12.08.2026 г. на изпълнителния директор на Агенция за публични предприятия и контрол, с което „Феникс имобилиен“ АД е определен за спечелил проведения на 04.08.2026 г. търг с явно наддаване за продажбата на поземлен имот с идентификатор 10135.2515.80, с площ 6743 кв.м, намиращ се в с.о. „Ален мак“, район Приморски, гр. Варна, община Варна, област Варна, заедно с построените в него сграда с идентификатор 10135.2515.80.12 и сграда с идентификатор 10135.2515.80.14, обособена част от имуществото на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, гр. София. С решението е допуснато предварителното му изпълнение на основание чл.60, ал.1 АПК. С оспореното определение съдът е приел, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на акта. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че с оспореното пред него решение, издадено на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) и чл.25, т.1 от Наредбата за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост, и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (по-нататък само Наредбата), не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя при липсата на данни той да е участвал в обявения търг за продажба. Според съда актът, с който са били засегнати правата и интересите на жалбоподателя, е писмото от 31.07.2026 г. на АППК, с което той е уведомен, че не е допуснат до по-нататъшно участие в електронен търг с явно наддаване № 1121 поради невнесен депозит съгласно Раздел В от тръжна документация в срока за регистрация за участие в търга, както и неспазването на формата на декларацията образец № 8 за съгласие с процедурата и проекта на договора към Тръжната документация. Съдът е посочил, че този акт не е оспорен от И. по съдебен ред в срок, поради което жалбата му срещу решението, с което е определен купувач, е недопустима. Съдът е приел, че с оглед липсата на правен интерес от оспорване на процесното решение, за жалбоподателя не е налице правен интерес и да иска спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта. По тези съображения както жалбата, така и искането за спиране са оставени без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Така постановеното определение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. В конкретната хипотеза е налице оспорване пред компетентния съд на акт, приключващ проведена тръжна процедура за продажба на имот, представляващ обособена част от имуществото на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, гр. София, извършена по реда на ЗПСК и Наредбата. Съобразно представеното по делото удостоверение, жалбоподателят успешно е регистриран за участие в търг № 1121 за горепосочения поземлен имот. С писмо от 31.07.2026г. АППК е уведомила жалбоподателя, че не е допуснат до по-нататъшно участие в електронен търг с явно наддаване № 1121 и посочва причините за това. Именно поради това той не е и участвал в проведения търг, приключил с оспореното решение. С разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК в сила от 1.01.2019 г., законодателят е предвидил, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Ето защо актовете по чл.21, ал.5 от АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а предмет на съдебно оспорване може да бъде единствено крайният акт, с който процедурата приключва. Съобразяването на цитираната норма налага извод, че изпратеното до жалбоподателя писмо, с което му е съобщено, че не е допуснат до по-нататъшно участие в процедурата, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а обективира акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. След като отстраняването на жалбоподателя от участие в търга от страна на тръжната комисия не е индивидуален административен акт, а акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, то не подлежи на самостоятелно обжалване. Като е направил извод в обратната посока, административният съд е приложил неправилно закона. В случая при съобразяване с текста на закона, жалбоподателят е обжалвал окончателния административен акт, а именно решението за определяне на купувач с твърдения, че е бил неправилно отстранен от участие в търга. Незаконосъобразното отстраняване на участник в търга безспорно опорочава и крайния акт на административния орган за определяне на купувач в процедурата. Именно този краен акт, с който е приключил търга, засяга неблагоприятно жалбоподателя, поради което той е легитимиран да го оспорва, както и да претендира спиране на предварителното му изпълнение, допуснато от органа. Поради това атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която този съд е сезиран и произнасяне по направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение. При това произнасяне съдът следва да прецени дали се касае за искане по чл.166, ал.2 от АПК, допустимо само по отношение на влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение или за оспорване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение по реда на чл.60, ал.5 и сл. от АПК с оглед направените в жалбата твърдения, че това разпореждане не е съобщено на жалбоподателя по надлежния ред, респ. не е влязло в сила. При тази преценка съдът следва да съобрази и дали е спазено правилото на чл.60, ал.6 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение