Определение № 1037 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 144/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. Р., подадена чрез пълномощника му - адв. С. Раданова против определение № 1767 от 09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 369/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което жалбата на настоящия частен жалбоподател е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на Община Ямбол, в срока по чл. 232 АПК в писмено възражение, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от лице с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: Обжалваното определение № 1767 от 09.12.2025 г. на Административен съд гр. Ямбол, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 159, ал. 1, т. 5 АПК във вр. с чл. 88, ал. 3 АПК, жалбата на Д. И. Р. против писмо с рег. № 2801-19498/10.09.2025 г. на кмета на Община Ямбол и е прекратено производството по делото е постановено след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно определение № 12422/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11404/2025 г. на Върховният административен съд на Република България, с което е отменено предходно определение №1507/30.10.2025 г. на първоинстанционният съд и са дадени задължителни указания. С обжалваното определение Р. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че подадената от Р. жалба е просрочена. Констатира, че от обжалваното волеизявление на кмета на Община Ямбол е видно, че органът отказва да разгледа жалбата на Р. по съображения за липса на правен интерес от обжалването, което характеризира издаденото писмо като акт за прекратяване на производството по чл. 88, ал. 3 АПК, мотивиран с предпоставките по чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК. Сочи, че волеизявлението за прекратяване не е индивидуален административен акт, но е акт на административен орган, който съгласно чл. 88, ал. 3 АПК подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния съд. Приема, че процесното писмо е получено от Р. на 11.09.2025 г., а жалбата е подадена на 25.09.2025 г. извън законоустановения срок за обжалване по чл. 88, ал.3 АПК. По тези съображения съдът приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Правилно съдът приема, съобразявайки указанията дадени с определение № 12422/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11404/2025 г. на Върховният административен съд на Република България, че подадената жалба от Д. И. Р. е просрочена. Когато административното производство се прекратява при условията на чл. 88, ал. 1, т. 2-4 АПК, способът за съдебен контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в чл. 88, ал. 3 АПК. Както правилно посочва първоинстанционният съд, срокът за обжалване, посочен в чл. 88, ал.3 АПК е седмодневен от съобщаването му. Видно от доказателствата по делото е, че волеизявлението на кмета на Община Ямбол за прекратяване на производството по подадената жалба с рег. № 2801-18447/26.08.2025 г. от Р. е получено от същия на 11.09.2025 г. (известие за доставяне ИД PS 8600 0165PL H, л.62 от делото) като изявление в същата насока е направено и в депозирана пред първоинстанционния съд молба, вх.2272/07.10.2025 г. (л.41-гръб) от настоящия частен жалбоподател, а жалбата до съда е депозирана на 25.09.2025 г. след посочения в чл. 88, ал. 3 АПК седмодневен срок. Неоснователен е доводът на настоящия частен жалбоподател за приложимост на чл. 140, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК се отнася за оспорване на административни актове по дял Трети от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Производството по оспорване на административни актове по административен ред, където попада и разпоредбата на чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано в дял Втори от АПК, следователно привилегирования състав на чл. 140, ал.1 не следва да бъде прилаган, ergo посоченият срок не може да бъде удължен, а жалбата се явява просрочена. Законоустановеният срок за подаване на жалба, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е изтекъл на 18.09.2025 г. (четвъртък, присъствен ден), а жалбата до съда е подадена на 25.09.2025 г. (вх. № 2182/25.09.2025 г.). Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че жалбата на Р. е просрочена и е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за провеждане контрол за законосъобразност на процесния акт, поради просрочие на оспорването, което води до недопустимост и прекратяване на образуваното производството, на основание чл. 159, т. 5 АПК. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Предвид изхода на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство се явява основателна, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Община Ямбол следва да бъдат присъдени разноски в размер 51.13 евро. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,