Решение № 2994 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. З. от гр. Варна срещу Решение № 1797/16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 6346/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, А. Н. З. от гр. Варна, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Костадинов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, развити устно и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, „Електроразпределение Север“АД- гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител, но депозира писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът „Енерго-Про Продажби“АД- гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител. С представен по делото писмен отговор на жалбата този ответник също твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. Н. З. гр. Варна срещу Решение № Ж-439 от 20.05.2024 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. №Е-04-02-35/22.03.2024г.,предявена от А..Н.З. срещу „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“АД. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата срещу Решение № Ж-439 от 20.05.2024 г. на КЕВР с произтичащите от това правни последици. За да стигне до този правен резултат, АССГ, базирайки се на събраните по делото доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка, която съвпада и с установените от КЕВР факти в обжалвания административен акт, а именно: Производството пред КЕВР е образувано при условията на чл.143, ал.3 от Наредба №3/2024г. по жалба на А. З. срещу „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“АД с искане за възстановяване на партидните номера за електрозахранване в имот, съставляващ УПИ IV – общински в кв.65, [населено място], община Ветрино, област Варна. При извършена от „Енерго-Про Продажби“АД по жалбата проверка и въз основа на разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.11 от действащите към момента Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД /ОУДПЕЕ/, това дружество е установило, че на името на жалбоподателя А. З. като битов клиент са открити партиди за други три имота, находящи се в [населено място], но липсва открита партида за електрозахранване на имота, посочен в жалбата. Подобни са и резултатите от проверката, извършена от „Електроразпределение Север“АД. Макар пред това дружество З. да е депозирал писмено искане от 14.09.2023г. за установяване на партиди за монофазно и трифазно захранване в УПИ IV – общински в кв.65, [населено място], община Ветрино/ присъединен според молителя към електрозахранването още през 1998г/ и макар към това искане да са приложени Договор № 54/13.01.1988г. за отстъпено право на строеж, фактура от 16.01.1998г. от НЕК-„Електроснабдяване –Варна“ за услуга „Узаконяване еднофазен и трифазен електромер,замерване на заземлението“, 2 бр. констативни протокола от 02.04.2009г. за извършени проверки на адреса и фактура от 24.03.2009г. от „ЕОН Мрежи България“ за услугата „Техническа проверка и даване на указания по искане на клиент“, „ЕРП Север“АД, след поредни жалби и проверки на място / 2 бр.КП от 09.11.2023г.с участие на З./ е установило, че в имота няма сграда или дори преместваем обект, който може да бъде приемник на електроенергия.Няма данни наличните в ел.таблото два електромера чия собственост са, дали и какъв обект са захранвали и кога, още повече, че понастоящем кабелното трасе е подменено и захранващите таблото проводници не са били присъединени към мрежата. ЕРП –Север е установило, че А. З. е в договорни отношения като битов потребител на ел.енергия от 17.06.2020г. на основание три заявления за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ЕРП Север на три други имота в [населено място], различни от УПИ IV – общински в кв.65, като освен откритите партиди за тези три имота, партида за ел.захранване на процесния имот не е открита. При горните установявания ЕРП Север е уведомило А. З., че не може да бъде възстановено ел.захранването за процесния имот, а заявителят следва да подаде искане за първоначално присъединяване на имота към ел.разпределителната мрежа, ако отговаря на съответните изисквания. На база горните фактически установявания и при спазване на изискуемата по закон административна процедура, КЕВР е приела жалбата на А.З. срещу действията на „ЕРП Север“АД и „Енерго-Про Продажби“АД за неоснователна и в съответствие с правомощията си по чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ вр. чл.147 от Наредба № 3/2004г. е постановила своето Решение № Ж-439/20.05.2024г., с което е прекратила административното производство, образувано по жалба вх. № Е-04-02-35/22.03.2024г. На база горните фактически установявания, АССГ е стигнал до извод за неоснователност на жалбата срещу решението на КЕВР, съответно – за законосъобразност на същото решение. За да стигне до този правен извод, АССГ е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от оправомощен по закон и в рамките на материалната му компетентност специализиран административен орган, съдържа всички изисквания за форма, реквизити и мотивираност, при постановяването му са спазени всички процесуални изисквания и не противоречи на приложимия материален закон. Същият е обоснован и съответства на приетите за установени по преписката факти и събраните за целта доказателства. АССГ е заключил, че решението на КЕВР съответства на разпоредбата на чл.122, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, която изчерпателно изброява случаите, в които лицензиантите могат законосъобразно да спрат или прекъснат вече разрешено и договорено електроснабдяване на обект, сред които не попада конкретната хипотеза, доколкото по делото не може да се установи кога, от кого, за какъв обект и дали въобще е било заявявано първоначално електрозахранване в процесния имот. По горните съображения АССГ е приел, че в тежест на жалбоподателя в съответствие с разпоредбите на чл.4 и чл.11 от ОУДПЕЕ, е да установи, че процесният имот някога е бил присъединен към електроразпределителните мрежи, за да може валидно да търси възстановяване на електрозахранването. Доколкото подобно обстоятелство не се доказва убедително нито от събраните в рамките на административната преписка, нито в хода на съдебното производство, АССГ е прел, че изводът на КЕВР за неоснователност на жалбата срещу действията на „ЕРП-Север“АД и „Енерго-Про Продажби“АД е законосъобразен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, следва да бъде подчертано, че всички, наведени от А. З. оплаквания във връзка с евентуално предходно присъединяване към електроразпределителната мрежа по негово заявление относно процесния имот, е следвало да бъдат развити в производството и в сроковете по § 4 от ПЗР на ЗЕ, за осъществяването на които по делото липсват доказателства. След като към настоящия момент и в двете дружества – „ЕРП-Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“АД липсват каквито и да било данни за открита някога партида за електрозахранване на процесния УПИ- IV – общински в кв.65, [населено място], община Ветрино и, след като самият жалбоподател не е в състояние да представи по делото доказателства за това, че е плащал ел.енергия за обект в процесния имот, то законосъобразен е изводът, че възстановяване на налична партида за електрозахранване в имота е невъзможно. Следва да бъде отпочната процедура за първоначално присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа при евентуалното депозиране на доказателства за валидността на договора за отстъпване право на строеж в полза на А.З. и към настоящия момент. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, КЕВР, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 102,25 Евро / сто и две Евро и 25 евроцента/, съставляващи равностойността на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение