Определение № 4732 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Ц. Х. против протоколно определение от 09.02.2026 г., постановено по адм. д. № 10281/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение, с което е отменено определение от 24.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му, с която като заинтересована страна по делото е конституиран Х. Ц. Х. и по отношението на него производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че е лишен от възможността да вземе становище по молба от 02.02.2026 г., подадена от М. Г., тъй като не му е връчен препис от нея. Счита, че правата и законните му интереси биха били засегнати от изхода на делото, поради което твърди, че неправилно съдът е приел, че е ненадлежна страна в производството. Иска протоколното определение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, представя писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното протоколно определение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът - М. Г. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред ВАС е образувано по жалба, подадена от полк. М. Г., и.ф. административен ръководител - председател на Софийския военен съд (СВС), срещу решение на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1.1 от протокол № 35 от заседанието на тази колегия, проведено на 24.09.2024 г., с което не е назначен председател на СВС. За да постанови съдебния си акт, тричленният състав на ВАС е приел, че полковник Х. Ц. Х. е бил участник в процедурата пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по назначаване на председател на Военния съд – гр. София. Същият не е упражнил обезпеченото от закона право на жалба срещу този неблагоприятен за него съдебен акт, което води до извод, че е ненадлежна страна в производство. Поради това на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е отменил определение от 24.10.2024 г., постановено по адм. д. № 10281/2024 г. по описа на ВАС, в частта му, с която като заинтересована страна по делото е конституиран Х. Ц. Х. и по отношението на него производството по делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни в административното съдебно производство са оспорващият, административният орган, издал акта, както и всички заинтересовани лица. Нормата гарантира участие в процеса на всички субекти, чиито права или законни интереси са пряко засегнати от оспорвания административен акт, като съдът е длъжен служебно да ги конституира съгласно чл. 154, ал. 1 АПК. Заинтересовани лица са лицата, за които актът поражда благоприятни правни последици и те следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, би могло да засегне техни интереси и да породи за тях задължения. Процесуалната им позиция е на защитаващи издадения административен акт, редом с издателя му, т. е. с ответника в първоинстанционното производство. Разграничението между отделните категории субекти се основава на техния правен интерес. Административният орган, издал акта, има интерес от запазване последиците от упражнената от него разпоредителна власт, поради което се конституира в производството като ответник. Сходен е интересът и на заинтересованите лица, които извличат права от акта и поради това са заинтересовани от отхвърляне на оспорването. Участието на тези лица е обусловено от възможността постановеното съдебно решение да засегне неблагоприятно техните права в случай на уважаване на жалбата против облагоприятстващото ги волеизявление. От друга страна, лицата, за които административният акт е неблагоприятен, разполагат със собствено право на оспорване, като ако не са го упражнили, техните права и интереси не могат да бъдат засегнати от съдебното решение, защото не са предмет на съдебен контрол В конкретния случай, Х. Ц. Х. е адресат на издадения акт, доколкото е участник и кандидат в процедурата по избор на административен ръководител-председател на СВС и обективираното в оспореното решение волеизявление го засяга по неблагоприятен начин. Именно поради тази причина и противно на застъпената от частния жалбоподател защитна теза, визираните в чл. 153, ал. 1 АПК "заинтересовани лица" не включват неблагоприятно засегнатите от акта правни субекти. Ето защо Х. Х. не следва да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като обжалваният акт на СК на ВСС не е благоприятен за него, както правилно е приел тричленният състав на ВАС. В този смисъл същият има право да оспори неблагоприятно засягащия го административен акт по реда на чл. 145 и сл. АПК, но не и да бъде конституиран като заинтересовано лице. Неупражняването на правото на оспорване е довело до влизане в сила на волеизявлението на административния орган по отношение на бездействалия негов адресат, поради което и съдебното решение не би могло да породи правни последици за него. Не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство доводите на частния жалбоподател по отношение на подадената молба от 02.02.2026 г. пред ВАС, доколкото твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от тричленен състав на ВАС, е предмет на проверка от касационната инстанция по съществото на спора. По изложените съображения, протоколното определение от 24.10.2024 г., е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав