Определение № 1174 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 606/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. Б., чрез адв. П. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 566/24.02.2026 г., постановено по ч. т. д. № 158/2026 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., с което е оставена без уважение молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса в размер на сумата от 1533,88 евро и съдебни разноски. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като по делото са установени всички материални и процесуални предпоставки за освобождаване на ищцата от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни разноски. Счита, че съобразно установеното от представените доказателства влошено здравословно състояние (призната с решение на ТЕЛК 60% трайно намалена работоспособност) и нетрудоспособната ѝ възраст (70 години) обективно е непосилно тя да има финансова възможност да заплати дължимата държавна такса. Твърди, че търговските дружества, в които е съдружник, не извършват търговска дейност, поради което не формират търговска печалба и не разпределят дивиденти за съдружниците. Излага правни съображения, че апартаментът, намиращ се в сграда на [улица], в [населено място], е дарен на дъщеря ѝ на 03.10.2025 г. - преди да бъде предявена настоящата искова молба (на 11.12.2025 г.), като притежаваните идеални части от правото на собственост върху останалите имоти (жилище, незастроен УПИ и гаражна клетка), респ. притежаваните в изключителна собственост жилище (единственото ѝ несеквестируемо жилище) и гараж не представляват източници на възможен доход – те били предмет на съдебна делба. В този смисъл, поддържа, че финансовите ѝ възможности към настоящия момент се изчерпват с ниския размер на месечната ѝ пенсия – 268 евро. Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че, за да остави без уважение искането на ищцата за освобождаването ѝ на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от процесуалното задължение за заплащане държавна такса и съдебни разноски за разглеждане на предявените по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб искове, първият състав на ВКС е обосновал фактическото съждение, че въпреки нейната възраст – на 70 години, декларирания единствен източник на средства от пенсия в размер на 535,93 лв., признатата 60% инвалидност поради общо заболяване, с оглед данните за притежаваното от нея недвижимо имущество в [населено място], преимуществено в централната част на столицата, е доказана възможността тя да заплати дължимата по настоящото дело държавна такса в пълен размер и разноски. Счел е, че дори и да се приеме, че от притежаваните в съсобственост имоти, предмет на съдебна делба, е трудно набавянето на доход, такава възможност не следва да се отрича по отношение на едно от двете притежавани от Б. жилища - посочения като несеквестируем и единствен етаж от вила, заедно с гараж на [улица] или от апартамента на [улица], ап. 17, посочен като постоянен адрес на ищцата в декларацията и в исковата молба. Съгласно константната практика на ВКС, намерила израз в определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о.; определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о.; определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Само от удостоверените правнорелевантни факти в Декларацията за материално и гражданско състояние се установява, че ищцата притежава имущество, от което може да придобива месечен доход, достатъчен за изпълнение на процесуалното задължение за заплащане на дължимата държавна такса в размер на сумата от 1533,88 евро (към настоящия момент не е релевирано доказателствено искане, което да изисква заплащане на съдебни разноски). Тя притежава в съсобственост следните недвижими вещи: 1) ѕ ид. части от правото на собственост върху апартамент в центъра на [населено място], с площ от 120 м 2; 2) Ѕ ид. част от правото на собственост върху гаражна клетка в централната част на [населено място], с площ от 27,29 м 2; 3 ) Ѕ идеална част от правото на собственост върху УПИ, в центъра на [населено място], с площ от 703 м 2 и 4) Ѕ идеална част от правото на собственост върху УПИ, в центъра на [населено място], с площ от 1003 м 2. В изключителна собственост притежава първи етаж от вила, намираща се в централната част на [населено място], с площ от 120 м 2, ведно с гараж. Източникът на декларирания ѝ месечен паричен доход е от пенсия и възлиза на сумата от 274,02 евро. Установява се както от признанието, релевирано в частната жалба, така и от представения към тази частна жалба нотариален акт, че на 03.10.2025 г. – малък период преди подаване на процесната искова молба (11.12.2025 г.), ищцата е дарила на своята дъщеря апартамент в центъра на [населено място], с площ от 77 м 2. Именно този адрес ищцата е посочила като постоянен в исковата молба и в частната жалба, поради което това обстоятелство представлява съществена индиция, че тя е продължила да живее в този апартамент – след безвъзмездното прехвърляне на жилището. Следователно, ищцата притежава в централната част на [населено място] две свободни жилища – едното в изключителна собственост („несеквестируемото“), а другото в съсобственост, с квота от ѕ ид. части, както и два гаража – също в централната част на [населено място], но и в съсобственост два незастроени УПИ, също в централната част на [населено място]. От тези значителни по брой и стойност имущества тя би могла да получава значителен месечен доход като граждански плод при възмездното им предоставяне за временно ползване. Макар и единият жилищен имот да е в съсобственост, тя притежава ѕ ид. части от правото на собственост върху него, поради което може свободно да взема решение за неговото управление (чл. 32, ал. 1 ЗС), освен ако то не е вредно за общата вещ (арг. чл. 32, ал. 2, предл. 2 ЗС). А действие на управление представлява сключването на договор за наем със срок до три години (арг. чл. 229, ал. 2 ЗЗД). От друга страна, сключен само от един от съсобствениците договор за наем е действителен и поражда целените от страните по наемното правоотношение правни последици, като получаваното наемно възнаграждение се разпределя между съсобствениците съобразно притежаваните от тях идеални част от съсобствената вещ (арг. чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗЗД). В този смисъл, ирелевантно за възможността ищцата да придобива граждански плодове от съсобствените имоти – на значителна стойност, представлява обстоятелството дали те са предмет на образувано съдебно производство по иск за делба. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че при съпоставка на размера на дължимата държавна такса (1533,88 евро) и значителното по вид и стойност имущество, притежавано от ищцата, от което без затруднения би придобивала значителни по размер месечни доходи, тя не е затруднена да изпълни своето процесуално задължение за заплащане както на държавната такса за разглеждане на предявените искове, така и на съдебните разноски в образуваното въз основа на тези искове съдебно производство, поради което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд