Определение № 351 от 31.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. М. Н. молба с вх. № 1052822 от 28.05.2015г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на определение № 19968 от 02.10.2014г. по в. ч. гр. дело № 7015/2014г. на СГС, ІV-„А“ състав, като постановено при „грубо противоречие“ с предходно определение № 8849 от 24.04.2014г. по в. ч. гр. дело № 4558/2014 г. на СГС. Молителят поддържа наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, излагайки множество оплаквания за извършени съдопроизводствени нарушения, измежду които „неправомерен извънпроцесуален натиск, произтичащ от мафията“, при които се е стигнало до постановяване на двата горепосочени взаимноизключващи се съдебни актове. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна - Държавата, представлявана от Министъра на финансите, подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата. Моли за присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на ГПК от 2007г., освен за влезлите в сила решения, отмяната е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 6 ТР № 7/31. 07. 2017г. по т.д. № 7/2014г. не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В конкретния случай, чрез извънредния способ, молителят Н. М. Н. иска отмяна на определение, постановено в производство по чл. 274-278 ГПК от въззивен съд. С атакуваното определение № 19968 от 02.10.2014г. по в. ч. гр. дело № 7015/2014г. на СГС е потвърдено разпореждане на съда от 21.08.2013г., с което е върната подадена от ищеца частна жалба с вх. № 1029773/26.07.2013г. срещу определение на първоинстанционния СРС от 29.10.2012г., с което е прекратено производството по част от предявените искове, поради тяхната недопустимост. С определение № 706 от 05.11.2015 г. по ч. гр. дело № 5104/2015г., ВКС, състав на ІV г.о. не е допуснал касационно обжалване на определение № 19968/02.10.2014г. на СГС по ч.гр.д. № 7015/2014г.. Определението на ВКС е необжалваемо и като такова е влязло в сила на датата, на която е постановено – 05.11.2015г.. С определение № 8849 от 24.04.2014 г. по в. ч. гр. дело № 4558/2014г. на СГС, е потвърдено определение от 25.11.2013г. по гр. дело № 34816/2012 г. на СРС, 24 състав, с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното на 29.10.2012г. прекратително определение на СРС по гр. дело № 34816/2012г.. Определение № 8849 от 24.04.2014 г., като необжалваемо /с оглед цената на частичния иск – 2 000 лв., не подлежи на касационен контрол/, е влязло в сила на датата на постановяването му – 24.04.2014 г. С горепосочените две въззивни определения, сочени от молителя като противоречиви влезли в сила съдебни актове, подлежащи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Те не попадат и в обхвата на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като макар да имат характер на преграждащи хода на делото определения, не са постановени по отказ от иска, нито попадат в предметния обхват на висящото тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, визиращо определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Поради това молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като имаща за предмет неподлежащи на отмяна съдебни актове, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сумата 300 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в настоящото отменително производство, изчислено съобразно чл. 9, ал. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение