Решение № 67 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 405/2011 г.

Решение № 67 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 405/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. П., [населено място] срещу решение № 9/13.01.2011 г., постановено по гр. д. № 459/10 г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 53/28.07.2010 г. по гр. д. № 94/2006 г. на Русенския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Е. П. Х., [населено място] сумата от 19047.34 лв., представляваща неплатени - невърнати суми по записи на заповед, имащи доказателствено значение на разписки - от 04.07.2000 г. и от 06.10.2000 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли, решението да се отмени и искът да се отхвърли, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът Е. П. Х., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Производството по делото е образувано по иск на Е. Х. за заплащане на сумите по два записа на заповед от 04.08.2000 г. и от 06.10.2000 г., като твърди, че предоставил в заем сумите на ответника С. П., "като представител на [фирма], [населено място] без тогава да е имал такива права". На ищеца било отказано издаването на изпълнителен лист срещу С. П., а водените дела от [фирма] били прекратени. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записите на заповед са подписани от лицето С. П. П., но от името на търговско дружество, по отношение на което същият не е разполагал с представителна власт. Изложени са съображения, че това обстоятелство обосновава извод за недействителност на записите на заповед, но същите имат характер на разписки за получаване на парични суми от издателя - физическо лице. Възражението за погасяване на вземанията по давност е счетено за неоснователно. Според решаващия състав давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист. Производството по това дело е приключило на 22.12.2005 г. с определение, с което молбата по чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) е отхвърлена. От датата 22.12.2005 г. е започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска - 04.08.2006 г. не е изтекла. С определение № 120/15.02.2012 г. по т. д. № 405/11 г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса за приложението на нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. В определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. и ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК. В Решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/09 г. на ВКС, ТК, I отд. е прието, че с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК (отм.) на несъдебно изпълнително основание се прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Това разрешение е възприето и в Решение № 154/15.11.2011 г. по т. д. № 1059/10 г. на ВКС, ТК, I отд. По отношение на предприети изпълнителни действия и приложението на нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК са постановените Решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/09 г. на ВКС, ТК, II отд. и Решение № 154/15.11.2011 г. по т. д. № 1059/01 г. на ВКС, ТК, I отд. В посочените решения прекъсването на давностния срок с молбата по чл. 242 ГПК (отм.) е последвано от постановяването на определения, с които искането е уважено и изпълнителен лист е издаден на несъдебно изпълнително основание, след което кредиторът е инициирал образуването на изпълнително производство. В случая, молбата по чл. 242 ГПК (отм.) е отхвърлена, поради което позоваването от въззивния съд на тази практика на ВКС е неправилно, а приложение намира разрешението в ППВС № 3/80 г. относно спиране на давността, но само при висящ изпълнителен процес. По същество на касационната жалба. Налице е основанието за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК - нарушение на материалния закон. Въззивният съд се е произнесъл по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност, като е приел, че вземането по записа на заповед от 04.07.2000 г. е станало изискуемо на датата на падежа - 04.06.2001 г., а по записа на заповед от 06.10.2000 г. - на 06.04.2001 г. Петгодишният давностен срок изтичал съответно на 04.06.2006 г. и на 06.04.2006 г. Изложени са съображения, че давността е прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК (отм.) и от датата 22.12.2005 г., когато е влязло в сила определението за отхвърляне на молбата, започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на иска - 04.08.2006 г. не е изтекла. За решаването на въпроса за погасителната давност е от значение основанието на възникване на претендираното вземане. В исковата молба се твърди, че сумите от 3379 щ. д. и 5073 щ. д. са предоставени в заем на ответника, както и че за тези суми са издадени записите на заповед. Предвид на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, то вземането му произтича от договор за заем. Въззивният съд е приел, че записите на заповед имат доказателствено значение на разписки, както и че записите на заповед са недействителни съгласно чл. 535 ТЗ, тъй като от същите не може да се установи лицето, поело задължението. Искът е разгледан и уважен на основание чл. 240 ЗЗД, като ответникът С. П. е получил сумите и е поел задължение да ги върне, заедно с уговорената неустойка на посочените в записите на заповед дати. В този смисъл, правилни са изводите на решаващият състав, че вземанията по чл. 240 ЗЗД се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД. Досежно началото на течението на давностния срок въззивният съд е приел, че сроковете текат от определени дати в записите на заповед. Тези дати не са посочени като срок за изпълнение на задължението за връщане на заетите суми, а като дати, от които се "начислява наказателна надбавка /неустойка/". Плащането е следвало да се извърши "на предявяването", т. е. след покана. Следователно, давностният срок тече по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД - от възникване на задължението, т. е. от 04.07.2000 г. и от 06.10.2000 г. Петгодишният давностен срок изтича съответно на 04.07.2005 г. и на 06.10.2005 г., като исковата молба е депозирана на 04.08.2006 г. По тези съображения предявените вземания са погасени по давност. Неправилни са изводите на въззивния съд и за прекъсване на давностния срок и за началото на течението на нова давност. С молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание би се прекъснала погасителната давност, но само ако предприетото действие по принудително изпълнение е за вземане между същите страни и на същото основание. В случая, с молбата по чл. 242 ГПК (отм.) се иска издаването на изпълнителен лист на различно основание - по менителничните ефекти. Каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението, за което е издаден менителничният ефект и правоотношението по записа на заповед са самостоятелни като момент на възникване, падеж на задължението и погасяване на вземането. Вземането по записа на заповед, след като се претендира като такова, независимо от нередовността на ценната книга, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ. Тези срокове са изтекли и към датата на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист - 21.07.2005 г., поради което не би могла да бъде прекъсната давност, която е изтекла и вземането е погасено. На следващо място, както бе посочено, молбата за издаване на изпълнителен лист е отхвърлена, поради което даденото разрешение в практиката на ВКС не се прилага. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 293 ГПК и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли. По разноските. С оглед на изхода от спора касаторът има право на разноски. Списък по чл. 80 ГПК не е представен. Съдът определя разноските в размер на 860.95 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд