Определение № 108 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 344/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на И. Х. Д. срещу определение №2899 от 20.10.2015 по търговско дело/ н./ №4021/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по въззивната жалба подадена от същия жалбоподател срещу решението постановено по реда на чл.630 ТЗ на 17.06.2015 г. по т.д. № 8627/14 по описа на СГС, ТО, VІ-7 с-в на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността на [фирма]-гр. София с обявяване на началната дата на неплатежоспособност-31.12.2012 г... Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че така обжалваното разпореждане е от категорията на необжалваемите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върната като недопустима въззивната жалба, подадена от същия жалбоподател срещу решението постановено по реда на чл.630 ТЗ на 17.06.2015 г. по т.д. № 8627/14 по описа на СГС, ТО, VІ-7 с-в на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността на [фирма]-гр. София с обявяване на началната дата на неплатежоспособност-31.12.2012 г., въззивния съд се е позовал на факта,че И. Х. Д. се явява трето за процеса лице, т.е. не е страна в процеса, завършващ с решение по чл.630 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ трети лица могат да обжалват това решение само в стриктно и изчерпателно изброените от закона случаи, в които не попадат лицата, които са били управители на неплатежоспособния търговец към датата на обявената в решенето на съда начална дата на неплатежоспособност, с наличието, на което свое качество, Д. обосновава интереса си от обжалване на същото решение. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. В разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ са изброени изчерпателно хипотезите, в които по изключение решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност със съдържание по чл.630 ТЗ може да се обжалва от страна на трети за процеса лица и в тях не попадат лицата, които са били управители на неплатежоспособния търговец към датата на обявената в решенето на съда начална дата на неплатежоспособност. Липсват, каквито и да е основания за разширително тълкуване на тази процесуална по природата си разпоредба, съдържаща в себе си императивна правна норма, поради което и обжалваното определение на съда се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение