Определение № 619 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 605/2010 г.

Постъпило е искане от касатора [община] чрез кмета Т. П. за спиране на изпълнението на въззивно решение от № 401 от 23.09.2010 г., постановено от П. окръжен съд по гр. д. № 678/2010 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 394 от 11.05.2010 г., постановено от П. районен съд по гр. д. № 470/2010 г., с което [община] е осъдена да заплати на И. И. Н. от[населено място] на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение от 1944 лв. за три месеца - за периода от 04.01.2010 г. до 04.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане. При проверка на данните по делото, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. прие следното: Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал.2 ГПК жалбоподателят може да поиска спиране на въззивното решение срещу представяне на надлежно обезпечение. В конкретния случай по делото не са налице данни да е издаден изпълнителен лист по осъдителното въззивно решение, за да са налице предпоставките за спиране на изпълнението му. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че срещу държавни учреждения и общини не се допуска принудително изпълнение, съгласно чл. 519 ГПК. Следователно подадената молба за спиране на изпълнението се явява неоснователна и същата не следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,