Решение № 13372 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 573/2015 г.

Решение № 13372 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 573/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Благоевград, подадена от упълномощен адвокат Тошев, срещу решение № 2003 от 10.12.2014 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 722/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - Областен управител на област с административен център Благоевград, с писмено възражение и писмено становище оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като обжалваното решение на Общинския съвет е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 7, ал. 4 от ЗОбС, според който собствеността върху имот публична общинска собственост на подлежи на възстановяване. Изложил е, че за процесния имот /пасище/ публична общинска собственост не е била провеждана и специфичната процедура за промяна в частна собственост по реда на ЗСПЗЗ. Заявява становище, че няма нормативно основание да се приеме, че в хипотезата по § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от 2010 г. е неотносима забраната на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, с оглед на което съдът правилно е отменил решението на ОбС Благоевград като незаконосъобразно. Излага, че правилно съдът е прогласил нищожността на Решение № 459 от 26.09.2014г на ОбС - Благоевград, тъй като то е прието при грубо нарушаване на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-473 от 16.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 391 от 29.08.2014 г. от Протокол № 11/29.08.2014 г. на Общински съвет -Благоевград и решение № 459 от Протокол № 12/26.09.2014 г. на Общински съвет - Благоевград . С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно решение № 391 от 29.08.2014 г. и е прогласил за нищожно решение № 459 от Протокол № 12/26.09.2014 г. на Общински съвет -Благоевград. За да достигне до този резултат, административният съд, от фактическа страна е установил, че оспореното решение № 391 от 29.08.2014 г. е прието от компетентен орган и с изискуемото се от закона мнозинство от общинските съветници, след проведено гласуване. Съдът е обсъдил разпоредбата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, с оглед на което относно мотивите на акта, административният орган е приел посочените такива от началника ОСЗ. Въз основа на събраните доказателства съдът е преценил, че в процесния случай разпоредбата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е приложима. Съдът е посочил, че макар ОбС да действа при обвързана компетентност и да е длъжен да издаде решение за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд при наличие на предпоставките за издаването му и след като е сезиран с мотивирано искане от Общинската служба по земеделие, придружено със скица-проект на имота, то е в правомощията на съответната ОСЗ, също да прецени наличието или липсата на основания за възстановяване на имотите с окончателно решение по ЗСПЗЗ, след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал. 2, т. от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Касае се за имот представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване "пасище, мера", като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.), собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и не може да се обявява за частна собственост по реда на ЗОбС, поради което по отношение на него се простира забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОбС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Съдът е констатирал също, че ЗСПЗЗ предвижда специфична процедура по промяна предназначението на земеделските земи, а ЗОбС дава възможност при отпаднала необходимост имот - публична общинска собственост да се обяви за имот - частна общинска собственост. В случая обаче процедури по отношение на процесния имот не са провеждани. По отношение на решение № 459/26.09.2014 г. на ОбС - Благоевград, съдът е приел, че е нищожен административен акт, тъй като не е прието с изискуемото мнозинство - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът е приел, че липсва надлежно волеизявление, поради което е обявил нищожност на решението. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е преценено, че оспореното решение № 391 от 29.08.2014 г. е прието в нарушение на материалния закон - чл. 7, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Визираното решение, издадено на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, е акт на разпореждане с общинско имущество, поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 47ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация са неоснователни доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В процесния случай не са били налице предпоставките за приемане на положително решение от страна на ОС- Благоевград. Видно от съдържанието на искането то е за предоставяне на част от имот публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за обезщетяване на земеделски собственици. Поради това върху него се простира забраната на чл. 7, ал. 4 от ЗОбС, според която собствеността върху имоти публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. В конкретната хипотеза фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението и не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в искането на общинската служба по земеделие, така и в предложението на кмета на общината не са приложени писмени доказателства, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решение за предоставяне на общински имот - публична собственост. Така както са формулирани искането на ОСЗ и предложението на кмета на общината не става ясно коя от хипотезите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е относима, а и от приложените писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за приложимата хипотеза. Правилно е решението на решаващият съд и в частта, с която е обявена нищожност на решение № 459/26.09.2014 г. на ОбС - Благоевград. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В случая след връщане на решението за ново обсъждане, общинския съвет е постановил решение, с което "не отменя" решение № 391/29.08.2014 г. Правна последица от така постановеното решение е потвърждаване на върнатия за ново обсъждане акт, тъй като съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА след връщане на акта за ново обсъждане общинския съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В рамките на така разписаните правомощия диспозитива на решението "не отменя", попада в хипотезата на потвърждаване на акта, поради което за приемане на това решение е било необходимо предвиденото мнозинство - повече от половината от общия брой на общинските съветници. При липса на мнозинство за приемане на решение в предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА хипотези общинския съвет е следвало да постанови, че не приема решение за отмяна или потвърждаване на акта. В този случай областния управител може да оспори пред съда върнатия за ново обсъждане акт при условията на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА в хипотезата на липса на произнасяне на общинския съвет. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,