Определение № 438 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3401/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Колос“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Г. чрез адв. А. К. срещу определение от 07.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 902/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което съдът е оставил без уважение искането на „Колос“ ЕООД с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 152 от 02.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 902/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта му на разноските. Жалбоподателят „Колос“ ЕООД поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Моли същото да бъде отменено, като му бъдат присъдени претендираните от него разноски пред Районен съд Велико Търново, съразмерно с отхвърлената част от исковете над 28 000 лева, пред Окръжен съд Велико Търново съразмерно с отхвърлената част от исковете над 28 000 лева и изцяло в съответствие с оставената без уважение въззивна жалба на Й. М. и потвърждаването на решението в останалата обжалвана част. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема за установено следното: С решение от 02.03.2020 г. по гр.д. № 902/ 2019 г., Окръжен съд Велико Търново e обезсилил решение № 565 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 2276/ 2018 г. на РС Велико Търново в частта, с която дружество „Колос“ ЕООД е осъдено да заплати на Й. М. законна лихва за периода от 22.06.2016 г. до 15.07.2018 г. върху сумата 1773,50 лева – обезщетение за имуществени вреди, отменил е определение № 1454 от 02.07.2019 г. по гр. д. 2276/2018 г., РС Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение подадената от „Колос“ ЕООД молба с правно основание чл. 248 ГПК в частта относно присъдените в полза на адв. Н. М. адвокатски възнаграждения, отменил е първоинстанционното решение, в частта с която „Колос“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 28 000 лева, в частта, с която „Колос“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на РС Велико Търново държавна такса за горницата над 1 190 ,94 лева, както и за горницата над 103,60 лева – разноски за депозити за вещи лица и свидетели, в частта, с която „Колос“ ЕООД е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Н. М. сумата от 2 000 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство и сумата от 812 лева - адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, и в частта с която Й. М. е осъден да плати на Колос сумата 2 980, 14 лева – разноски за възнаграждение за един адвокат и вместо това е отхвърлил исковете по чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД на Й. М. срещу „Колос“ ЕООД за сумата над 28 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила на 22.06.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане и на основание чл. 78 ГПК е осъдил Й. М. да заплати сумата от 283,68 лева – разноски за депозити за вещи лица за първоинстанционното производство и сумата от 595, 30 лева – разноски за държавни такси за въззивното производство, а в останалата обжалвана част е потвърдено първоинстанционното решение. С молба вх. № 2906/23.03.2020 г., дружество „Колос“ ЕООД чрез адвокат А. К. е отправило искане до съда за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с искане за присъждане в полза на страната на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част на исковете и за въззивното производство, съразмерно уважената част на жалбата. С обжалваното определение от 07.07.2020 г., постановено по гр. д. № 902/2019 г., Окръжен съд Велико Търново е оставил без уважение молба на „Колос“ ЕООД за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е приел, че въпросът за разноските е бил преразгледан от въззивния съд поради създадената висящност чрез обжалване на първоинстанционното решение и от двете страни по делото. Въззивният съд е приел, че забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 271, ал. 1, пр. 2 ГПК касае спора по делото, а не отговорността за разноски. Въззивният съд е приел, че представената към молбата по чл. 248 ГПК фактура е несвоевременно представена с оглед правилата на чл. 78 ГПК, т. 1 и мотивите към т. 11 ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, а своевременно представените във въззивното производство документи не удостоверяват плащане в брой. За да бъде доказано реално плащане е следвало страната да представи документ – касова бележка или фискален бон, или системен бон. Поради липсата на такива, съдът е приел, че разноски не му се следват с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в нито един от представените по делото договори за правна помощ ( л. 18, л. 71, ІІ инстанция и л. 32, І инстанция ) не е вписан начина на плащане на договореното възнаграждение – в брой или по банков път. Когато плащането е извършено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. Само ако в него е вписано, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, тогава договорът има характер на разписка. Пропускът на жалбоподателя да докаже факта на плащане на възнаграждението до приключване на заседанието пред съответната инстанция не може да бъде саниран по реда на чл. 248 ГПК, а фактурата, в която е отбелязан начин на плащане, не служи като разписка за получаването на сумата с оглед задължителните указания т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Предвид горното изводът на въззивния съд за отсъствие на основание по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските е законосъобразен. Предвид изложените съображения, съдът