Определение № 7917 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Минкин – А. Минкин“, ЕИК 020246714 и „Софтрейд 2003“ ЕООД, ЕИК 131155957, чрез адв. Държиков, срещу разпореждане № 21010 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6213/2026 г. на Административен съд София-град. Жалбоподателите поддържат, че разпореждането е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Молят разпореждането да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който при условията на чл. 250 АПК да се нареди на Столична община да преустанови незаконите фактически действия. Ответникът-кмет на Столична община, в писмен отговор, чрез адв. Маврова поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Цитираната разпоредба е средство за защита срещу фактически действия на административен орган или длъжностно лице, извършвани извън определените по закон правомощия на органа или на длъжностното лице, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. В случая всички описани от частните жалбоподатели действия на служители на общинската администрация и на дружеството- изпълнител по демонтаж и изнасяне на шест броя метални конструкции тип „чадър“ са предприети в изпълнение на влязла в сила заповед № САГ23-РА-18-32/ 23.06.2023г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахване на посочените преместваеми обекти. Следователно всички действия се основават на влязъл в сила административен акт, поради което предпоставките на чл. 250, ал. 1 АПК за прекратяването им не са изпълнени. Както административният съд правилно приема, ограждането на обекта и ограничаване на достъпа до него са дейности по обезопасяване и създаване на условия за безпрепятствено премахване на металните конструкции. Следователно тези действия също се основават на цитирания по- горе административен акт и не подлежат на прекратяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопризовствените правила, също е неоснователно. Действително протокол от СДВР по разпоредената на основание чл. 252, ал. 3 АПК проверка, не е представен, но това не се отразява на правилността на крайния извод на съда за неоснователност на искането, тъй като останалите събрани доказателства са достатъчни да обосноват заключението, че всички действия по премахване на металните конструкции се основават на влязъл в сила административен акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство и представените доказателства за действително извършени разходи, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община общо сумата 900.00 евро с ДДС, разноски по делото пред настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че разноските следва да бъдат присъдени в този размер, тъй като от представените от страната доказателства се установява, че заплатените разходи за адвокат се отнасят общо за две отделни съдебни производства, до приключването им в две съдебни инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,