Определение № 1591 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. К. Б., против Разпореждане №4486/12.11.2025г. по вх. №6937 от 12.11.2025г. по адм. дело №367/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Иска се отмяната му с твърдение, че подадената по пощата касационна жалба срещу съдебното решение по делото е депозирана в срок. Не оспорва, че пощенското клеймо от 11.11.2025г. на подадената по пощата касационна жалба срещу съдебното решение по делото, е правилно възприето от съда, но твърди, че тя е подадена на 10.11.2025г. Иска се от съда да му издаде съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с друго такова от „Български пощи“ ЕАД, за това кога е предадена там жалбата му и на кой служител или служебно да изиска такива обяснения, както и служебно да удължи срока за обжалване на процесното разпореждане. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане решаващият състав на Административен съд – Стара Загора, на основание чл.213а, ал.2 във вр. с чл.215, т.3 от АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. К. Б. против Решение №3847 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 367/2025г. по описа на съда. За да стигне до този резултат, е приел, че на 27.10.2025г. на процесуалния представител на Б. – адв. Е. Костадинов, лично е връчен препис от решението, а касационната жалба срещу него е подадена по пощата на 11.11.2025 г., видно от пощенското клеймо, което е след крайния срок по чл. 211, ал.1 от АПК - 10.11.2025 г. – понеделник, работен ден. Като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.230 от АПК за обжалване на съдебното решение, касационната жалба е просрочена. Така постановеното разпореждане е правилно. Фактическите установявания на съда са съответни на сочените за относими доказателства и не се оспорват от Б.. От тях е видно, че срокът за обжалване на соченото съдебно решение, съгласно чл. 211, ал.1 от АПК, изтича на 10.11.2025 г. – понеделник, работен ден, а касационната жалба е подадена по пощата на 11.11.2025 г. Спорният въпрос, поставен от частния жалбоподател е свързан с неговото твърдение, че е подал касационната жалба по пощата на 10.11.2025 г. и иска неговото доказване чрез обяснения от оператора и евентуално от негов служител получил жалбата. Доказването на датата на подаване на пратка чрез пощенски оператор, се реализира с официален документ – пощенската опаковка, на която операторът поставя уникален бар код на приетата пратка, който е пореден в деловодната му система, както и на лицевата страна клеймо /печат/ с датата на подаването й, а на обратната клеймо - датата на пристигането й в съответния краен пощенски клон. На това писмено доказателство не могат да се противопоставят свидетелски показания от служител, приел пратката, нито обяснения от пощенския оператор за факти, различни от въведените в деловодната му система. Поставения на пратката уникален бар код, дава възможност на подателя да проследи, както датата на подаването й, така и датата на пристигането й в крайния пощенски клон. Частния жалбоподател не представя извлечение за проследяване на пратката си, установяващо подаването й в пощенски клон на 10.11.2025г., съответно твърденията му остават недоказани. Неоснователно е и искането му за служебно удължаване срока за обжалване на процесното разпореждане. Липсва твърдение за наличието на каквито и да било причини за пропускането му. Напротив твърди се спазването му. Налице е отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това, и на посоченото правно основание, касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. По изложените съображения, частната жалба срещу обжалваното съдебно разпореждане е неоснователна, съответно същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,