Определение № 717 от 06.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 240/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Я. Н. срещу разпореждане № 3242 от 08.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2437/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от Й. Я. Н. частна жалба вх. № 8449/14.04.2022 г. срещу разпореждане от 18.02.2022 г. по ч. гр. д. 2437/2021 г. по описа на САС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че действително работи в чужбина, както и че не спори, че адресът, на който е изпратено съобщение до нея за отстраняване нередовността на жалбата й, е нейния регистриран постоянен адрес и че в имота има наемателка, но подчертава, че посещенията са извършени през лятото, а едното и в неделя, когато е нормално наемателката да не е в имота. Изтъква, че няма друг адрес в България и от години работи в чужбина, но след като на съда е известно, че в имота й живее наемателка, на която вече са връчвани съобщения по делото, е следвало да положи повече усилия да и връчи чрез нея съобщението, включително като залепи уведомление, което последната да види, когато се върне вечер от работа. Отделно от това поддържа, че е сигнализирала съда, че е налице фалшифициране на подписа на наемателката по друго съобщение, което поражда съмнения в отразеното от призовкаря. По тези доводи моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Депозиран е отговор на жалбата от И. С. Д. чрез назначения му особен представител, с който са изложени доводи за нарушен принцип на състезателното начало и за неправилност на акта на въззивния съд, с който е оставена без разглеждане молбата на Н. за възстановяване на срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Видно от преписката по делото с разпореждане № 2128/30.05.2024 г. съдията – докладчик е указал на жалбоподателя Й. Н. и й е предоставил възможност в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по подадената от нея частна жалба вх. № 8449/14.04.2022 г. по описа на регистратурата на САС. Съдът е указал последиците от неизпълнение на дадените указания – връщане на нередовната жалба. Съобщение с указанията на съда е изпратено на жалбоподателя на сочения с жалбата и единствен известен по делото адрес/ изрично признато и с подадената пред ВКС жалба/ на 30.05.2024 г. Съобщението е върнато по делото с отбелязване, че адреса е посетен на 06.06.2024 г., на 07.07.2024 г. и на 23.07.2024 г.; че никой не е открит при посещенията; че адресатът е в чужбина и че не намира наемателя на жилището. Съдът е разпоредил прилагане на съобщението по делото на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. С обжалваното разпореждане № 3242 от 08.08.2024 г. съдията – докладчик по делото е констатирал редовно връчване на указанията за отстраняване нередовността на частната жалба по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, неизпълнение на указанията в срок и постановил, че връща частната жалба като нередовна. Предвид нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това й задължение, съдът постановява прилагане на всички съобщения по делото и съобщенията се смятат за редовно връчени – чл. 41, ал. 2 ГПК. С нормата на чл. 40, ал. 1 ГПК е предвидено задължението за страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. При неизпълнение на последното задължение съобщенията до страната се прилагат по делото и се считат за редовно връчени – чл. 40, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят признава, че работи и живее в чужбина в дълги периоди от годината, включително не оспорва вписаните констатации на призовкаря, че в периода 06.06.2024 г. до 23.07.2024 г., който е по-дълъг от един месец, е била в чужбина. Единственият посочен от страната адрес по делото е този, до който е изпратено съобщението с указанията на съда, като нито в жалбата, нито с друга молба е посочила конкретно лице – съдебен адресат, комуто да бъдат връчвани съобщенията до нея, което е неизпълнение както на задължението по чл. 40, ал. 1 ГПК, така и на чл. 41, ал. 2 ГПК. Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, че на адреса живее наемател, на който вече били връчвани книжа по делото, не сочат на изпълнение на вменените на страната с цитираните законови разпоредби задължения, защото от една страна липсва изразена от жалбоподателя изрична воля, че желае съобщенията да бъдат връчвани на наемателя – не го е посочила за съдебен адресат, а от друга не оспорва, че наемателят не е открит на адреса на вписаните в призовката дати, а само сочи, че било нормално да не е там предвид летния сезон и това, че в работно време е на работа. Неизпълнението на вменените на страната задължения с нормите на чл. 41, ал. 1 ГПК и чл. 40, ал. 1 ГПК, което и се признава от жалбоподателя, има за последица прилагане на съобщенията до страната по делото, което е редовно връчване по смисъла на процесуалния закон. Обратното не би могло да се установи от заявените доказателствени искания от страната, доколкото по вече изложените доводи на съда същата не оспорва очертаните в закона предпоставки – отсъствие от адреса повече от месец, непосочване на адреса, на който живее през този месец, и непосочване на друго лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, поради което и събирането им се явява ненужно. Следва да бъде добавено, че законът не изисква в цитираните хипотези залепяне на уведомление и поддържаните с частната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни. И след редовното връчване на указанията на съда и изтичането на указания на страната срок частна жалба вх. № 8449/14.04.2022 г. по описа на регистратурата на САС остава нередовна и правилно е върната от съдията – докладчик еднолично, съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от ТР 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тези мотиви на съда обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение