Определение № 10259 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 АПК. Образувано е по частна жалба на Кмета на Община Варна, подадена чрез главен юрисконсулт Р. Славова против Определение № 10381/05.08.2026 г., постановено по административно дело № 2388/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се съдържат доводи за недопустимост на определението, а при условията на евентуалност за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеният срок за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж в т. 2 от същата е императивно изискуем съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, поради което не било допуснато предварително изпълнение на заповедта, поради което се иска обезсилване на определението като постановено по недопустимо искане, евентуално отмяната му като неправилно. Ответната страна „Форест клуб Варна“ ООД, представлявано от адвокат П. Тихчева посредством писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съдебното определение да бъде оставено в сила и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на „Форест клуб Варна“ ООД срещу Заповед № 2309/19.06.2026 г. на Кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж: Многофамилна жилищна сграда на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта (апартамента) с идентификационни номера 10135.2464.94.1.1, 10135.2464.94.1.2, 10135.2464.94.1.3 и 10135.2464.94.1.4, находяща се в местност „Кору Чаир“, гр. Варна. В жалбата е направено особено искане за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК, евентуално да се постанови спиране на изпълнението до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 90, ал. 1 АПК или спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК, тъй като би могло да причини на жалбоподателя и ползващите обектите лица значителни и трудно поправими вреди. Административен съд – Варна е отменил разпореденото предварително изпълнение на Заповед № 2309/19.06.2026 г. на Кмета на община Варна, обективирано с т. 2 и т. 5 от заповедта в частта относно началната дата на забраната за достъп до строежа. Приел е, че особеното искане в жалбата е такова по чл. 60, ал. 5 АПК, тъй като е налице допуснато предварително изпълнение от административния орган по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, обективирано в т. 2 от същата, което се явява незаконосъобразно, тъй като е немотивирано. Приел е, че отмяната на т. 2, с която е допуснато предварително изпълнение на заповедта има за последица и отмяната на т. 5 в частта относно датата на забрана достъпа до строежа, определена във връзка с изтичане на срока по т. 2 Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд относно предмета на искането, с което е бил сезиран. Заповедта за премахване на незаконен строеж не попада сред актовете, предвидени в чл. 217, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, което може да се спре от съда. Затова е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК, според която жалбата спира изпълнението. Единственият начин да бъде преодолян този ефект е, ако с разпореждане на административния орган е допуснато предварително изпълнение на акта, каквато е настоящата хипотеза. Неоснователно е основното възражение, съдържащо се в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение. В т. 2 и т. 3 на разпоредителната част на акта е предвидено изрично, че след изтичане на 60 - дневния срок за доброволно изпълнение, считано от съобщаване на заповедта, община Варна следва да извърши принудително премахване на строежа за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД, а в т. 5 е разписано, че на следващия ден от изтичане на този срок се забранява достъпа до строежа. С оглед на това съдържание, правилно съдът е приел, че е налице волеизявление за допускане на предварително изпълнение на заповедта преди същата да е влязла в сила, поради което за адресата й е налице правен интерес да инициира производство по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Настоящият състав не споделя довода на частния жалбоподател, че в случая не е налице разпореждане за предварително изпълнение на акта, а единствено е изпълнено изискването за определянето на срок за доброволно изпълнение като задължителен реквизит по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Действително съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ в заповедта за премахване на незаконен строеж следва да бъде определен срок за доброволното й изпълнение, след изтичането на който тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Но, този срок не е обвързан със съобщаването на административния акт, а е следва да тече от влизането му в сила. В случая, административният орган е определил срок за доброволно изпълнение, който да тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, поради което следва да се приеме, че е допуснал нейното предварително изпълнение, поради което особеното искане, съдържащо се в жалбата е допустимо и правилно е разгледано от съда по същество. На следващо място, законосъобразен е изводът на съда за основателност на искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта поради липсата на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1, изр. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Административният орган следва да изложи нарочни мотиви съобразно изискването на чл. 60, ал. 2 АПК относно наличието на някоя от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, каквито в случая липсват. Този порок във формата на разпореждането по чл. 60 АПК е съществен и съставлява основание за неговата отмяна, както правилно е приел административният съд. Правилен е и изводът му за това, че отмяната на т. 2 от заповедта има за последица и отмяна на т. 5 в частта относно датата на забрана достъпа до строежа, тъй като същата е определена във връзка с изтичане на 60 – дневния срок по т. 2. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. По претенцията на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с окончателния си съдебен акт по оспорване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в зависимост от изхода на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение