Решение № 795 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9500/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Х., чрез адв. Минчева, против решение № 311 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 613/2024 г. на Административен съд София - област, в частта, с която е отменена заповед № 18-4472/22.04.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Софийска област. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу заповедта на началника на СГКК-Софийска област да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър- Софийска област не изразява становище. Ответниците Л. Й. Д., Д. И. Д. и И. И. Д., чрез адв. Василева, оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София–област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. С оспорената заповед № 18-4472 от 22.04.2024 г. на началника на СГКК – Софийска област, на основание чл. 54, ал. 4 и ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКИР, е одобрено изменение в КККР на гр. Самоков, приети със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори [номер]; [номер] и [номер] по КККР и в заличаване на обект на кадастъра и нанасянето му с нов идентификатор. Заповедта е издадена по заявление на касационната жалбоподателка Е. Х., като в съответствие с представения проект границите на поземлен имот с [идентификатор] се привеждат в съответствие с регулационните граници на [УПИ], кв. 125 по плана на гр.Самоков, идентичен с [УПИ], кв. 125 па плана на града от 1987г., на който касационната жалбоподателка, наследник на С. С. Х., се легитимира като собственик с [нот. акт], т. I, дело № 107 от 1959 г. и [нот. акт], т. II, дело № 648/ 1990г. Съгласно одобреното изменение 110 кв. м. от ПИ с [идентификатор], собственост на ответниците в настоящото производство и жалбоподатели пред административния съд Л. Й. Д., Д. И. Д. и И. И. Д. се придават към ПИ с [идентификатор], собственост на Е. Х., сега касатор, като площта на ПИ с [идентификатор] се увеличава от 340 кв.м. на 459 кв.м. и съответно се намалява площта на ПИ с [идентификатор] от 690 кв.м. на 590 кв.м. С одобреното със заповедта изменение селскостопанска сграда с [идентификатор] и собственик И. Д. Д., наследодател на ответниците Л. Й. Д., Д. И. Д. и И. И. Д., се заличава и се нанася с нов [идентификатор]. От представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязла в сила заповед на председателя на ОбНС гр. Самоков от 1987г. е одобрено изменение на дворищнорегулационния план между парцели XXII, XXIII и XXI в кв. 125 по плана на гр. Самоков, като 105 кв.м. от парцел XXI, кв. 125 се придават към парцел XXII-1972, идентичен с [УПИ], кв. 125 по плана на гр.Самоков, за което в полза на наследодателя на касационната жалбоподателка е съставен [нот. акт], т. II, дело № 648/ 1990г. Въпреки това фактическа промяна на границата между двата имота съобразно изменението на дворищната регулация не е извършена и в одобрената през 2005 г. кадастрална карта, имотите са нанесени в границите и площта преди посоченото по- горе изменение на дворищнорегулационния план, като имотната граница между ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] е отразена съгласно съществуващо положение, по изградена на място ограда, която материализира имотната граница преди изменението на дворищнорегулационния план (обстоятелство неоспорено от Х.). При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Заповедта на началника на СГКК- София област е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Цитираните текстове предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона „непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от представените по делото доказателства, не са установява несъответствие в границите, очертанията и площта на ПИ с [идентификатор], спрямо фактическото му положение. Анализът на събраните доказателства налага заключението, че имотът е нанесен в кадастралната карта, при съобразяване със съществуващите на място граници, очертания и площ, като границата между имота и съседния ПИ с [идентификатор] е нанесена по съществуващата на място ограда. Това е в съответствие със спецификата на кадастралната карта, която има само констативно действие и отразява съществуващото фактическо състояние. В този смисъл са разпоредбите на чл.24, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 43, ал. 1, чл. 44а ЗКИР. Следователно не е налице грешка или непълнота по смисъла, посочен по- горе и липсва основание за изменение на кадастралната карта в тази хипотеза, поради което заповедта на началника на СГКК – София област, с която исканото изменение е одобрено е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Съображенията на административния съд за наличие на спор на собственост, който е пречка за одобряване на исканото изменение, се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че възраженията на ответниците в настоящото производство като собствениците на ПИ с [идентификатор] за прилагането на дворищнорегулационния план и отнемането на части от техния имот обективират спор за собственост (този извод се подкрепя и от предявения от тях срещу Х. установителен иск за собственост), до чието разрешаване искането изменение на КККР не може да се извърши съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а заповедта на началника на СГКК- Софийска област се явява незаконосъобразна. Изложеното налага отмяна на заповед № 18-4472 от 22.04.2024 г. на началника на СГКК – Софийска област и в частта, в която селскостопанска сграда с [идентификатор] е заличена като обект на кадастъра и е нанесена с нов [идентификатор]. При нанасяне на сградата в КК не е установена непълнота или грешка по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, а одобреното изменение е следствие единствено от изменението на кадастралната граница на имотите. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София- област в обжалваната част. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците Л. Й. Д., Д. И. Д. и И. И. Д. общо сумата 562,40 евро, равностойност на 1100.00 лв., разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, определен съобразно характера на производството, а също и поради обстоятелството, че са под минималния размер на възнагражденията, предвидени за този род дела в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 20024 г. за възнагражденията за адвокатската работа. По тези съображения възражението на касационната жалбоподателка за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,