Определение № 2785 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Бюрано“ ЕООД,подадена чрез пълномощник адв. В. Савов, за изменение на Решение № 13934 от 20.12.2024 г. по адм. дело № 8150/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Иска се от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като при съобразяване с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, се намали размера на присъдените в полза му НАП юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по искането – директора на Дирекция „ОДОП“ – София, не взема становище по искането. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 13934 от 20.12.2024 г. по адм. дело № 8150/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение се отменя Решение № 11470 от 10.07.2024г., постановено по адм. дело № 6595 по описа за 2023г. на Административен съд София-град, като вместо него се отхвърля жалбата на „Бюрано“ ЕООД против Ревизионен акт № Р-22221022001923-091-001/04.01.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП. С решението, „Бюрано“ ЕООД, ЕИК 206535570, със седалище и адрес на управление в гр.София, [адрес], представлявано от Й. Б. е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – гр.София разноски по делото за двете инстанции в размер на 57 559,23 лева. Молбата за изменение на решението, в частта на разноските, е неоснователна. Касационната инстанция е определила разноски за двете инстанции на основание чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ведно с разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 1700 лв. При липса на възражение за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение, каквото не е направено нито в първата, нито в касационната инстанция, същите са определели на основание чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежат на изменение. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение не може да се прави за първи път с искането за изменение на решението, в частта за разноските. В този смисъл, неоснователен е довода и за противоречие с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. С оглед изложеното, не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 13934 от 20.12.2024 г. по адм. дело № 8150/2024 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение