Определение № 12392 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2024 г.
ВАСПетчленен състав - I колегия18.11.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.10.2024 г. по адм. дело № 7387/2024 г. по описа на Върховния административен съд, състав на първо отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния му представител И. Георгиева, срещу определение от 03.10.2024 г. по адм. дело № 7387/2024 г. по описа на Върховния административен съд, състав на първо отделение, с което е спряно действието на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“, приета с Постановление на Министерски съвет № 245 от 16.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от учебната 2006 г. – 2007 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 87 от 07.10.2008 г., бр. 1 от 02.01.2024 г. и на „Заключителна разпоредба“ - § 6 от Постановление № 357 от 29.12.2023 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 1 от 2024 г. в частта му относно § 1, т. 1, б. „г“, до приключване на адм. д. № 7387 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател поддържа, че в процесния случай изводът на съда, че за оспорващата биха възникнали значителни и трудно поправими вреди от действието на оспорените разпоредби, е необоснован. Твърди, че съдът е спрял действително на разпоредбите, без жалбоподателката да е ангажирала доказателства за настъпването на вреди от тяхното действие. Иска отмяната на определението. Ответната страна – И. П. П., чрез адв. Я. Нинов, оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В рамките на образуваното пред тричленен състав на Върховния административен съд производство по адм. дело №7387/2024 г. с предмет оспорване на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“, приета с Постановление на Министерски съвет № 245 от 16.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от учебната 2006 г. – 2007 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 87 от 07.10.2008 г., бр. 1 от 02.01.2024 г. (Наредбата) и на „Заключителна разпоредба“ - § 6 от Постановление № 357 от 29.12.2023 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 1 от 2024 г. в частта му относно § 1, т. 1, б. „г“, жалбоподателката И. П. П. е формулирала искане за спиране действието на посочените разпоредби. С обжалваното определение решаващият състав е приел, че за оспорващата П. биха възникнали значителни и трудно поправими вреди от действието на горецитираните разпоредби, изразяващи се в създаване на пречки тя да кандидатства за прием в висше учебно заведение за избраните от нея две специалности по досегашния ред за балообразуване, разписан в чл. 2, ал. 3
от Наредбата, доколкото тя вече е завършила първия гимназиален етап на обучение и не съществува възможност същата да променя оценките по двата предмета (химия и биология), включващи се в балообразуването. В допълнение съдът се мотивира, че към момента на приключване на първия гимназиален етап от образованието й, включващ до X клас, жалбоподателката П. не е била наясно и няма как да е знаела за последващи промени в нормативната уредба, променящи съществено начина на формиране на оценките за кандидатстване във висшите учебни заведения по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“, за да може да предприеме такова поведение в гимназиалния етап, насочено към постигане на максимален успех по посочените по-горе два учебни предмета. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК за спиране действието на оспорените от И. П. П. разпоредби. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. Според препращащата разпоредба на чл. 196 АПК това правомощие на съда се упражнява при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране, е необходимо посочените вреди да са доказани или да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива, които са в пряка връзка и произтичат от действието на оспорения административен акт. Обоснован и съответен на материалния закон е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че за жалбоподателката И. П., която е ученичка в ХI клас и има намерение да кандидатства в специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ с оглед профилирането й предвид представеното заявление от м.07.2023 г., адресирано до директора на 18 СУ „Уилям Гладстон“, по двата предмета – „Химия и опазване на околната среда“ и „Биология и здравно образование“, е налице доказана вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди с извършената промяна в нормативната уредба досежно оценките, включени в балообразуването при кандидатстване във висшите учебни заведения по двете специалности. След като жалбоподателката вече е завършила първия гимназиален етап на образованието си, профилирала се по посочените два предмета, то тя няма как да знае за последващите промени в уредбата във връзка с кандидатстването по двете специалности и същественото изменение на предмета на балообразуване. Правилно е позоваването от страна на тричленния състав на Върховния административен съд на чл. 36 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците и конкретната невъзможност за оспорващата П. да повиши оценките по двата предмета, получени при първия гимназиален етап, ако същата е знаела, че тези оценки ще бъдат част от балообразуващите оценки при кандидатстването й за висше образование по посочените специалности. Касационната инстанция споделя и приетото в обжалваното определение, че ако при приключване на първия гимназиален етап до Х клас оспорващата е знаела за предстоящата съществена промяна в условията за кандидатстване (различните оценки, които се включват в състезателния бал) за специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“, то последната би предприела и съответно поведение, насочено към постигане на максимален успех по двата предмета. В процесния случай от нейна страна такова поведение не може да бъде осъществено, доколкото предишният етап на средно образование вече е приключил, а окончателната оценка по съответния предмет може да бъде променяна веднага след приключване на учебните занятия за съответния клас. Следователно, по категоричен начин е установено, че от прилагането на оспорените разпоредби за П. биха възникнали твърдените значителни и трудно поправими вреди. В този смисъл обосновавайки извод за основателност на искането за спиране действието на оспорените разпоредби до решаване на въпроса за тяхната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт по конкретното дело, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно определение.
Цитирани разпоредби
13- чл. 190, ал. 1 АПК
- чл. 196 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 1
- чл. 166, ал. 2
- чл. 166, ал. 4
- чл. 2, ал. 3
- чл. 2, ал. 4
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 36
- чл. 6