Решение № 2565 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището на бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Я., гражданин на Сирия, чрез адвокат И. Нинова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 31722 от 29.09.2025 г., постановено по адм.д.№ 2407/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител и се явява лично - с преводач. Поддържа касационната жалба и разказва накратко бежанската си история. По същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното пред съда решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на М. А. Я., гражданин на Сирия, срещу решение № 59/07.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУТ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай правилно председателят на ДАБ е обсъдил бежанската история, обстановката в страната, и в конкретния регион, както и риска от връщане в държавата по произход на търсещия закрила. Съдът е съобразил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната и крайната му цел е била да отиде в Нидерландия. Направен е извод, че изявленията на чуждестранния гражданин не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на М. А. Я. на хуманитарен статут, в резултат на което е приел, че търсещото закрила лице не сочи обстоятелства в кръга на предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Изложената бежанска история е анализирана от първоинстанционния съд, в контекста на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. № МД-02-160/14.03.2025 г. и вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, с оглед на което съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Според заявеното в проведеното от административния орган интервю, обективирано с Протокол рег.№ УП 6150/29.11.2024 г., М. А. Я. е заявил, че не е бил заплашен от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, или по други причини от хуманитарен характер. Опасенията му за завръщане в страната му по произход изразени в същото интервю се свеждат до страх от мобилизация в редовната армия или взимането му за войник от племена или групировка управляващата района, в който живее. Чуждият гражданин не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Фактите относно личната бежанска история на чужденеца са вярно установени и накратко се свеждат до следното: Молбата за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/ е подадена от чужденеца на 07.03.2024 г. Съгласно декларация по чл. 30, ал. 1, т.3 от ЗУБ, чуждият гражданин е посочил, че е с имена М. А. Я., роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия. Съставен е регистрационен лист № 7-3264309/П37297 от 07.03.2024 г., в който е отразено, че чужденецът е [заличен текст], женен, като съпругата и трите му деца се намират в Сирия. На 29.11.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той е заявил, че е напуснал Сирия нелегално през месец февруари 2024 г., и е отишъл в Турция, от където е влязъл нелегално в Република България като е преодолял телено гранично заграждение. С помощта на трафикант е преминал през територията на страната, докато е бил задържан от служители на Гранично полицейско управление – Русе (ГПУ-Русе) на 12.02.2024г. На 28.02.2024 г. му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Връщане до страната на произход – Сирия“. Като чужденец търсещ международна закрила е бил настанен в общежитие на отдел „Производство за международна закрила – кв. Враждебна“/РПЦ – гр.София, което е напуснал самоволно на 22.03.2024 г. С помощта на трафикант е стигнал до Нидерландия където е подал втора молба за международна закрила, на която е получил отказ и е бил депортиран обратно до Република България. Твърди, че не е служил в сирийската армия и че нито той нито семейството му имат проблеми с официалната власт. Заявява, че причината за напускане на Сирия е войната и нежеланието му да воюва, което би се случило ако се върне. Правилно съставът на Административен съд София - град, като е взел предвид събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Я.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ е налице в случай на нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия водещи до нарушаване на тези права, които са достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на М. А. Я. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване от някой от субектите по чл. 8, ал.3 от ЗУБ. Не се установява чужденецът да е преследван или да има такава опасност поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история първоинстанционният съд е направил правилен, логичен и обоснован извод за липсата на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Този извод се потвърждава както от личната бежанска история на лицето търсещо закрила, така и от публично достъпната на сайта: https://www.euaa.europa.eu/country-guidance-syria съвместна оценка на държавите членки на ЕС на ситуацията в страната на произход, във връзка с приложимото международно и европейско законодателство за международна защита изготвена под формата на „Насоки за страната Сирия“ (Country Guidence Syria). Оценката е актуализирана от агенция за убежище (EUAA), съгласно чл.11 от Регламент (ЕС) 2021/2303 на и на Съвета от 15 декември 2021, като според публикация от 02 декември 2025 г., в т.4.3. е посочено, че: „Не са докладвани актове на преследване срещу лица, които са избягали от военна служба или са дезертирали, докато са служили под администрацията на ., както и срещу дезертьори от сирийската армия на режима на .“ (https://www.euaa.europa.eu/country-guidance-syria/43-profiles-related-military-service). По останалите възражения настоящата инстанция намира за правилна преценката на първостепенния съд, който е направил логични, последователни и правно обосновани изводи за липса на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. За тази преценка е взета предвид информацията, изнесена от агенция за убежище (EUAA), с референтния период 1 ноември 2024 г. — 25 март 2025 г., с добавена макар и ограничена информация до 11 март 2025 г., и Доклад за COI — Сирия: фокус върху страната, публично достъпен на сайта, https://euaa.europa.eu/coi/syria/2025/country-focus/coi-report-syria-country-focus, включително и представените по делото Справки от 14.03.2025 г. и 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Данните от посочените източници са еднозначни и непротиворечиви, поради което не може да се приеме за основателно възражението на касатора за липса на преценка на административния съд относно реалната ситуация с оглед актуалната обстановка в страната по произход на чуждия гражданин. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила досежно основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Законосъобразни са изводите на Административен съд – София- град, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. Я. по реда на чл. 9 ЗУБ, доколкото твърдените лични заплахи за „смъртно наказание“ или „екзекуция“ се опровергават от доказателствата по делото. Правилно съдът не е кредитирал представената „Племенна декларация“, тъй като нейното съдържание противоречи както на заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, така и на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. № МД-02-160/14.03.2025 г. и вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Отделно, следва да се отбележи, че в тази декларация не е посочена дата, което възпрепятства установяването на актуалността ѝ към настоящия момент и съответно относимостта ѝ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение, а е напуснал родината си, за да не бъде принуден от официалните власти в родината си да воюва, но не твърди да е имал проблеми с племена в района, в който живее. С оглед на данните по делото, правилно Административен съд София- град е приел, че от страна на М. А. Я. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки, както и публично достъпната актуална информация относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Релевираните от жалбоподателя възражения в тази връзка са неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената актуална информация относно Сирия, дадена със справки с № МД-02-160/14.03.2025 г. и № МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, като е направен правилен извод, че не се установяват данни, понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Правилно съдът е съобразил съдържанието на справка с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, съдържаща информация, че според бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН към 03.04.2025 г. около 372 500 сирийци са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. Видно от изложеното в справка № МД-02-160/14.03.2025 г. на 09.12.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, Администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, обявява амнистия за всички военни приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент. Посочено е още, че опозиционните сили са обявили обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия и заявява, че: „Животът им е в безопасност и никой не може да ги нападне“, и допълват че всички сирийски граници със съседните държави на Сирия са отворени за завръщане на бежанци. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по отношение на него не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,