Определение № 114 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 645/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Н. Ш., чрез пълномощника му адвокат С., срещу определение от 04.11.2013г. по ч.гр.д.№2290/2013г. Варненския окръжен съд, с което е допълнено определение от 06.08.2013г. по ч. гр.дело №2290/2013г. в частта за разноските като Ш. е осъден да заплати на В. Г. Р. разноски за производството по частната жалба в размер на 250 лева. Излагат се доводи за неправилност на определението. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че искането по чл.248 ГПК е направено в законния сро и е основателно. Така постановеното определение следва да бъде оставено в сила. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, е направено още с отговора на частната жалба, към който е приложен и договор за правна защита от 10.06.2013г., установяващ направените разходи. Неоснователни са доводите в частната жалба, че не следва да се допълва определението за разноски, след като няма приложен списък за тях. Съгласно т.8 от ТР№6/2013г., по тълк.д.№6/2013г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.