Определение № 1516 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение №1197 от 12.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. №3951 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 4507 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4809 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, и е постановено друго за отхвърляне на предявения от молителя против Ю. С. Д.-А. и А. Г. А. иск с правно основание чл.29 от ЗЗД за унищожаване на договор, оформен с нотариален акт № ...... от ....... г. на нотариус при СРС за продажба на апартамент № 17, намиращ се в [населено място], [улица], вх.“..“, ет. ......, заедно с избено помещение, таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, както и иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищеца върху гореописания недвижим имот. В титулната част на молбата е посочено, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, но в обстоятелствената част не се сочат нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молбата съдържа оплаквания за очевидна неправилност на решението на Софийския апелативен съд, твърдения, че това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В допълнителна молба от 23.09.2021 г. не се уточняват конкретни основания за отмяна, а са повторени доводите за очевидна неправилност на въззивното решение и за противоречието му с цитираната практика на ВКС. Ю. С. Д.-А. и А. Г. А. застъпват становището, че молбата е недопустима, поради което молят тя да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Задължението за страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл.306, ал.1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Вмененото задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл.303, ал.1 ГПК. Тъй като отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му / чл.127, ал.1, т.4 ГПК/. Изложените от страната обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл.6 от ГПК. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна/ т.13 от Постановление №2/77на ПВС/. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е формулирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която само се препраща към законовия текст на чл. 303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК. Именно такъв е и настоящият случай. В първоначалната си молба Г. Д. Д. е формулирал основания за допускане на касационно обжалване и основания за касиране на решението на Софийския апелативен съд, но не е изложил обстоятелства, които могат да се квалифицират като основания за отмяна на влязлото в сила решение, посочени в чл.303, ал.1 от ГПК. Въпреки дадените от Софийския градски съд с определение от 12.08.2021 г указания, в допълнителната си молба той отново не успял да посочи фактическите обстоятелства, въз основа на които желае отмяна на влязлото в сила решение. Следователно нередовността на молбата не е била отстранена, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено/ т.10 на ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК/. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение