Определение № 3481 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2406/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на и.д началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, чрез юрк. Русинова, срещу протоколно определение от 16.01.2025 г., постановено по КАНД № 423/2024 г. на Административен съд – Ямбол. С обжалваното определение е спряно производството по делото до приключване на гражданско дело № 7814/2024 г. на Районен съд - Бургас. Частният жалбоподател счита оспореното определение за неправилно и необосновано, твърдейки че не са налице предпоставките за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Излага доводи, че за да издаде НП е съобразен целия доказателствен материал, без да е придадено основно значение на предоставената справка. По подробно изложени съображения моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по ЧЖ – „Милат Карпет България“ ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да остави в сила протоколното определение от 16.01.2025 г., постановено по КАНД № 423/2024 г. на Административен съд - Ямбол за спиране на производството по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени ЧЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Предмет на касационното производство по КАНД № 423/2024 г. на Административен съд - Ямбол е законосъобразността на Решение № 248 от 19.07.2024 г., постановено от Районен съд – Сливен по АНД № 1373/2023 г., с което е потвърдено НП № BG2023/1000-1317/НП от 30.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, за извършено нарушение по чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ от „Милат карпет България“ ЕООД. В хода на производството е предявен иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинност на документ – „справка за закупените готови и полуготови килими“, по който е образувано гр.дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С протоколно определение от 16.01.2025 г., постановено по КАНД № 423/2024 г. на Административен съд - Ямбол, съдебното производство е спряно по искане на дружеството до приключване на гражданско дело № 7814/2024 г. на Районен съд – Бургас, като съдът е приел, че изходът от гражданското дело има съществено значение за воденото пред него производство. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е преценил, че решението по предявения установителен иск пред РС-Бургас по гр.дело № 7814/2024 г. е от съществено значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Претенцията по висящия установителен иск е да се признае за установено, че документът - Справка за закупените готови и полуготови килими, приобщен като доказателство по процесното митническо разследване, е неистински. Видно от доказателствата по делото административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за декларирани неточни данни в нарушение на Регламент (ЕС) № 952/2013, за произхода на килими, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Противно на твърденията на ответника констатациите на наказващия орган за вмененото нарушение не се основават единствено на оспорената справка за закупените готови и полуготови килими и този частен документ не е използван като основно доказателство в рамките на проведеното митническо разследване. Оспореното наказателно постановление е издадено след обстоен анализ на множеството събрани доказателства, обуславящи формираните изводи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. След като административнонаказателното производство не се основава единствено на цитираната справка, то спорът по гр.д. № 7814/2024г. пред Районен съд – Бургас не се явява преюдициален и от съществено значение спрямо предмета на висящото пред АС-Ямбол касационно производство. При липсата на изискуемата се обусловеност между спряното дело и висящия граждански спор пред РС Бургас, следва извод, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, обуславяща спирането на производство. Като е приел друго, тричленният касационен състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение