Определение № 1546 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 105/2025 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по искова молба, подадена от С. Димитров Димитров, ЕГН: [ЕГН], в качеството му на ЕТ „С.-С. Димитров“, ЕИК:[ЕИК] чрез адвокат З. Н., срещу „Лено“ АД, ЕИК:[ЕИК] с искане да бъде прогласено за нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, арбитражно решение от 11.07.2024 г. по арбитражно дело № 82/2023 г. на Арбитражния съд при Стопанска асоциация - Пловдив. По допустимостта на иска се излага, че същият е предявен в рамките на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Твърди се, че копие от атакуваното арбитражно решение е получено от ищеца на 23.09.2024 г., като съобщението е връчено чрез придружително писмо с изх. № 22018/15.08.2024 г. по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Бургас, копие от което е приложено като доказателство към исковата молба. Ответникът в отговор на исковата молба оспорва допустимостта и основателността на исковете. По отношение на допустимостта на исковата молба излага твърдения, че препис от атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца на 26.08.2024 г., поради което преклузивният тримесечен срок е изтекъл към момента на подаването й. В тази връзка прилага заверено копие от уведомление с изх. № 17/14.01.2025 г., издадено от Арбитражния съд при Стопанска асоциация - Пловдив. Претендира разноски. С оглед гореизложеното и факта, че датата на получаване е неясно изписана в частта за месеца в представеното частно заверено копие от съобщението за връчване, с разпореждане № 53 от 26.03.2025 г. на съдията-докладчик по настоящото дело, са дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства, включително изходящи от ЧСИ, за действителната дата, на която му е връчено арбитражното решение - 26.08. или 26.09.2024 г. В изпълнение на указанията и в дадения едноседмичен срок, ищецът по делото, чрез своя процесуален представител, е подал молба с вх. № 6593/08.04.2025 г. по вх. регистър на ВКС. Към нея е представил копие от удостоверение с изх. № 9791/04.04.2025 г. от ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Бургас, в което се сочи, че копие от атакуваното арбитражно решение е връчено на ЕТ „С. - С. Димитров“, ЕИК:[ЕИК], на 26.08.2024 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като се запозна с материалите по делото и твърденията на страните намира иска, с който е сезиран, за недопустим, като предявен след преклузивния срок, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От допълнително представеното с молба с вх. № 6593/08.04.2025 г. от ищеца по делото копие от удостоверение с изх. № 9791/04.04.2025 г. от ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Бургас е видно, че копие от атакуваното арбитражно решение е връчено на ЕТ „С. - С. Димитров“, ЕИК:[ЕИК] на 26.08.2024 г. Това е и датата, посочена в представеното от ответника копие от уведомление с изх. № 17/14.01.2025 г., издадено от Арбитражния съд при Стопанска асоциация - Пловдив. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема за доказано, че на ищеца атакуваното от него арбитражно решение, е връчено на 26.08.2024 г. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗМТА законоустановеният тримесечен срок за подаване на искова молба в случая изтича на 26.11.2024 г., а самата искова молба е подадена чрез куриер на 16.12.2024 г. Срокът по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА е приложим и по искове за прогласяване на нищожност на арбитражно решение на основанието по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, в какъвто смисъл е формирана постоянна и еднопосочна практика на касационната съдебна инстанция. Според настоящия касационен състав, при така констатираното, във всички случаи срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяването на иска, е изтекъл преди депозирането на исковата молба, с която съдът е сезиран, срокът е преклузивен, поради което и искът се явява недопустим. Изложеното налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено. При този изход на делото ответникът има право на претендирано адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение