Определение № 10706 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2026 г.
ВАССедмо отделение28.10.2026 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 33177 от 25.08.2026 г., постановено по адм.д. № 9830/2026 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на този съд за разглеждане на жалбата на Г. Р. Д. срещу отказ № 227000-11214 от 09.07.2026 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на 03-то РУ при СДВР. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Р. Д. от гр. София, подадена чрез пълномощник, против определение № 33177/25.08.2026 г., постановено по адм.д. № 9830/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от Д. жалба срещу отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от началника на 03-то Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и е прекратил производството по делото в тази част. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като по делото е налице своевременно оспорване и на отказ № 227000-11214 от 09.07.2026 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от началника на 03-то РУ при СДВР, който му е връчен на 16.07.2026 г., и спорът по него следва да се разгледа по същество. Сочи, че първият отказ е приложен по делото като част от фактическата и правна основа на втория отказ, а не като самостоятелен предмет на защита. Обосновава, че вторият отказ е обжалван в срок, като производството по него е допустимо и съдът е следвало да разгледа спора относно неговата законосъобразност. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - началникът на 03-то РУ при СДВР не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред Административен съд София-град е започнало по жалбата на Г. Р. Д. срещу посочени отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. и отказ № 227000-11214 от 09.07.2026 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на 03-то РУ при СДВР. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният пред него отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. е връчен на адресата на 05.01.2026 г., видно от отбелязване върху същия. Жалбата на Д. е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване в Административен съд София-град на 29.07.2026 г., т.е. след предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК преклузивен 14-дневен срок за обжалване, изтекъл на 19.01.2026 г. Поради това е оставил същата без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и е прекратил съдебното производство в тази част. Определението е правилно. Г. Р. Д. е редовно уведомен за постановения от органа оспорен акт чрез изрично нормативно уреден способ. Същият му е съобщен на 05.01.2026 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 19.01.2026 г. (понеделник, присъствен ден). Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че жалбата срещу отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. е подадена на 29.07.2026 г., поради което е недопустима, тъй като срокът е преклузивен и с изтичането му правото на оспорване е погасено. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата на Д. срещу отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на началника на 03-то РУ при СДВР и е прекратил производството по делото в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът е прекратил производството по целия предмет на спора. Видно от текста на определението, предмет на оспорване са отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г. и отказ № 227000-11214 от 09.07.2026 г., издадени от началника на 03-то РУ при СДВР. Изрично с обжалваното определение административният съд е проверил допустимостта на жалбата и се е произнесъл само по отношение на първия оспорен акт - отказ № 227000-22835 от 16.12.2025 г., като е прекратил производството "в тази част" и е постановил делото да му се докладва след влизане в сила на определението именно за разглеждане на жалбата по отношение на другия предмет на оспорване, с който е сезиран. Поради това делото следва да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Г. Р. Д. срещу отказ № 227000-11214 от 09.07.2026 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие издадено от началника на 03-то РУ при СДВР. Воден от горното, Върховният административен съд