Решение № 345 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2013 г.

Решение № 345 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Д. А. и В. В. А. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Б. против въззивно решение № 2525 от 13.12.12 г. по в. гр. д. № 2549 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1868 от 27.04.12 г. по гр. д. № 6337/10 г. на районен съд В., като е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения с н. а. № 74, т. I рег. № 1760 н. д. № 74 от 21.05.2009 г. договор за покупко-продажба на апартамент № 4, находящ се в [населено място][жк]бл. 20 вх. 12, с площ от 55.06 кв. м, ведно с избено помещение № 4, с площ от 2.64 кв. м и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. С определение № 734 от 13.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпрос по приложението на чл. 88 от ЗЗД за задължението на всяка страна, след развалянето с обратна сила на договора, да върне полученото по него, поради евентуалното му противоречие с Постановление № 1 от 28.05.79 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, изискващ връщане на даденото след разваляне на договор поради неизпълнение. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответната страна, в които се позовава на ТР № 122 от 1.12.86 г. на ОСГК на ВС, съгласно което съдът не може служебно, без искане на страните да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации следствие на развалянето на договора поради неизпълнение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Настоящите касатори /ответници по делото/ са закупили от ищцата, действаща чрез пълномощника М., чрез договор за покупко-продажба, с н. а. № 74, т. I, рег. № 1760 н. д. № 74 от 21.05.2009 г. процесния апартамент № 4, находящ се в [населено място] [жк] бл. 20 вх. 12, с площ от 55.06 кв. м. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена от 22 000 евро "ще бъде платена със средства от банков кредит, на основание поетия ангажимент от [фирма] по сключен договор за банков ипотечен кредит под № 8173 от 15.05.09 г. и ще бъде получен от продавача след представяне на настоящия нотариален акт, вписан в Агенцията по вписванията и удостоверение от същата Агенция за вписана първа по ред ипотека върху имота в полза на [фирма]". Няма спор, че на 27.05.2009 г. в банката е било представено такова удостоверение /с изх. № 8303/ и на същата дата е отпуснат уговорения с договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 8173 от 15.05.2009 г. кредит в размер на 22 000 евро. Същият веднага е бил усвоен, като получателят В. А. е превела с преводна нареж-дане по сметка на пълномощника по сделката М. сумата от 21 337 лв. /10 909 евро/, а останалата сума от 20 000 лв. е изтеглила на каса. По делото е приет като доказателство сключен между страните предварителен договор, съгласно който продажната цена е 29 500 евро, от които 1 500 евро са заплатени при подписването му, а договорката за останалата сума от 28 000 евро е за "заплащане до 45 дни от сключване на договора, под формата на банков кредит от избрана от купувача банка". При тези факти, за да уважи предявените искове и да счете, че е налице неизпълнение на задължението на купувачите да заплатят в цялост продажната цена, въззивният съд е приел, че от действително договорената продажна цена /която е 29 500 евро, пред вид наличието на писмен договор съставляващ "обратно писмо", установяващ симулация на посочената в нотариалния акт продажна цена/, е заплатена сумата от 12 470 евро. В. съд е приел, че не са ангажирани доказателства за заплащане на 57 % от уговорената цена /за 17 030 евро/. Позовал се е на разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ГПК за да остави без уважение искането на ответниците за разпит на свидетел /банков служител, присъстващ на предаване на сумата/, за да установят твърдението си, че изтеглената на каса сума от 10 309 евро веднага е била предадена лично на пълномощника. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд за липса на доказателства, установяващи заплащане в цялост на продажната цена. От дължимата сума от 29 500 евро ответниците са установили реалното заплащане на 1 500 евро/отразено в представения предварителен договор/ и на 10 909 евро, за които е приложено платежно нареждане от 27.05.2009 г. Отразената в акта договореност цената да се заплати с банков заем и представеното извлечение от сметката на касаторката В. А., по която й е преведен банковия кредит, от което се установява, че на същата дата 27.05.2009 г. тя е изтеглила на каса остатъка от кредита в размер на 20 000 лв. /10 309 евро/ не е достатъчно, за да се приеме, че същата сума е предоставена за изплащане на цената по продажбата. Други относими доказателства за плащане не са представени. На въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, отговорът е даден в ТР № 122 от 1.12.86 г. на ОСГК на ВС. Действието на съдебното решение, с което договорът се разваля поради неизпълнение се изчерпва с прекратяване на правната връзка между страните по него. Последица от развалянето на договора е връщането на даденото от страните по него /съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и приетото в Постановление № 1 от 28.05.79 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС/. Тази последица обаче не настъпва автоматично. За осъществяването й е необходимо изрично искане на страната. При уважаването на иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съдът не може служебно /без искане на страните/ да постанови връщане на разменените престации. Пред вид липсата на подобно искане по делото, постановеният въззивен акт е правилен. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,