Определение № 117 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7392/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод по повод подадената молба за отмяна от М. Х. А. и Н. К. А. на влязлото в сила решение от 30.01.2013г. по гр.д.№1262/2012г. на РС Пловдив, на основание чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК. С решение от 13.02.2014г. Върховният касационен съд е оставил без уважение молбата за отмяна. С молба от 10.03.2014г. процесуалният представител на [фирма] е поискал да бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК. С молба от 20.03.2014г. М. Х. А. и Н. К. А. молят да не бъдат присъждани претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е направено от процесуалния представител на ответника по молбата [фирма]. При така установените факти по делото настоящата инстанция намира, че следва да бъдат присъдени исканите разноски, като молителите следва да бъдат осъдени да ги заплатят на дружеството. Същите се претендират в минималния размер определен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция Дв.в.бр.2/2009г./, а именно 300 лева, в какъвто размер с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени.