Определение № 4234 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3962/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от адвокат Р. В. Ш., процесуален представител на В. Д. К., срещу определение № 73 от 29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3422/2021 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение № 60161 от 04.11.2021 г. по същото дело в частта за разноските пред ВКС в производството по чл. 307 ГПК, като на жалбоподателя е присъдена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата само сумата от 300 лв., а не претендираното от него възнаграждение в размер на 14 523,90 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска да се присъдят разноски в целия поискан размер за производството по отмяна. Ответните страни по жалбата М. И. К. и Т. Т. К., чрез адв. Х. Т., са подали писмени отговори, в които са изразили становища за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по гр. д. № 3422/2021 г. по описа на ВКС, IІ г. о., е образувано по молба на М. И. К. за отмяна на влязло в сила решение № 278275 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Д. К. и Т. Т. К. при равни квоти на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район „И.“, [улица], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****. С определение № 60161 от 04.11.2021 г. подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане, като същото е било предмет на обжалване от молителката и с определение № 27 от 11.02.2022 г. по ч. гр. д. № 189/2022 г. на ВКС, II г. о., частната ѝ жалба е оставена без уважение. В отговора на молбата за отмяна процесуалният представител на ответницата В. К. - адв. Р. Ш. е поискал присъждане на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 307 ГПК. С обжалваното определение, съставът на ВКС, II г. о., като е съобразил фактическата и правна сложност на делото в производството, респ. че молбата за отмяна е оставена без разглеждане, както и предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатското възнаграждение за свършената работа, е допълнил определение № 60161 от 04.11.2021 г., като е осъдил М. И. К. да заплати на адв. Р. Ш. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Размерът на дължимото за производството по отмяна възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна по молбата за отмяна по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата правилно е определен по аналогия на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. В случая следва да се има предвид, че производството по гр. д. № 3422/2021 г. на ВКС, IІ г. о., е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на недвижим имот, в която фаза на процеса искът за делба е неоценяем, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 14 523,90 лв., определено въз основа неприето по делото във втората фаза на делбата заключение на вещо лице за пазарната цена на имота, е неоснователно. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,