Решение № 4161 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2013 г.

Решение № 4161 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено решение № 1148/27.05.2013 г. по адм. д. № 1280/2012 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е изменен РА № 201101389/13.02.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен и в частта, с която е отменен същият РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Станимир Русев, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 201101389/13.02.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ, като е определен намален данък 501,21 лв. със 149,42 лв. лихви. Със същото решение РА е отменен в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. с лихви. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА и измененията, направени с решение на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при обжалването по административен ред, и е приел, че за 2008 г. началното салдо е 21 965,83 лв., определил е приходите в размер 46 638,71 лв. като е завишил сумата на изтеглените от банка средства от 14 996,43 лв. на 15 912,93 лв. - с 916,50 лв., които са получен банков превод на 10.09.2009 г. Според решението на касатора сумата е с неустановен произход и следва да бъде включена в графата на доходите с неустановен произход и не следва да участва в графата с разходите. Видно от таблиците за паричния поток за 2008 г. в тази графа са включени преразходи за м. 7 и 12.2008 г. в общ размер 11865,22 лв. Предвид мотивите на това решение съдът е завишил приходите за периода със сумата 916,50 лв. - получен банков превод и е получил приходи общо 46 683,71 лв. Намалил е разходите от 79 628,76 лв. със сумата 916,50 лв. по мотивите в решението на касатора и е получил разходи 78 628,76 лв. При начално салдо за 2008 г. в размер 21 965,83 лв., признато в РА, е определил превишение на разходите на приходите за 2008 г. в размер 10 024,22 лв., половината от което е облагаем доход за ревизираното лице - 5012,11 лв., върху която сума е определил дължим данък в размер 501,21 лв. със 149,42 лв. лихви. Съдът е приел, че в РА неправилно са облагани преразходите, определени по месеци, а не на годишна база, и поради това е изменил РА в частта за 2008 г. Изводът, макар че е правилен, теоретично е необоснован фактически. Видно от РА на стр. 22 от делото в него е определен данък върху превишението на разходите над приходите за 2008 г., изчислено на годишна база, като приходите включват 11 857,22 лв. превишение на разходи над приходи, изчислено за м. 7 и 12.2008 г. и са определени в размер за годината 57 579,43 лв. Всъщност в РА неправилно е посочена сумата 21 965,83 лв. като налични средства в началото на годината, след като за 2007 г. е определен данък 1103,52 лв. с лихви. В решението на касатора за 2007 г. също е прието, че за 2007 г. е налице превишение на разходи над приходи, но тъй като облагаемият доход е 1698,02 лв. - необлагаем е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ с лихви за 2007 г. След като за 2007 г. е установено превишение на разходи над доходи неправилно в РА е посочена като начално салдо за 2008 сумата 21 965,83 лв., която съдът неправилно е включил в изчисленията на паричния поток. При разходи от 78 628,76 лв. и приходи от 46 683,71 лв. превишението на разходи над приходи за 2008 г. е в размер 31 990,03 лв., а не 10 024,22 лв., както необосновано е приел съдът. Половината от това превишение представлява доход с неустановен произход, с който е покрит недостигът на парични средства, за да се направят установените разходи. По чл. 35 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година. Правилен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Извършването на разходи, превишаващи доходите на лицето, установява получаването на средства от неустановен източник, които са облагаеми по чл. 35, т. 6 и чл. 36 ЗДДФЛ, ако превишението е изчислено на годишна база, както изисква чл. 36 и чл. 48 ЗДДФЛ. Определянето на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК не е основание за определяне на доходите за период различен от определения в материалния закон. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК не може да се определи данък във вреда на жалбоподателя, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ 612,86 лв. със 182,74 лв. лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта за 2009 г. в РА е определен данък 731,67 лв. с лихви. В решението на касатора при обжалването по административен ред, въпреки, че е прието, че се дължи данък за 2008 г. е определено крайно салдо за 2008 г. 806,18 лв., който извод е необоснован. С решението е отменен РА в частта за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер 40,31 лв. и лихви за 7,57 лв. Изключени са от доходите с неустановен източник 616 лв. и 32,113 лв. и е намалена сумата 3270 лв. от 28.01.2009 г. на 3111,95 лв. поради наличието на сумата от 806,18 лв., определен доход 13 827,14 лв. на домакинството и облагаем доход на ревизираното лице 6913,57 лв., а данъкът е намален на 691,35 лв. и лихвите съответно. В РА е констатирано, че липсват парични средства в началото на годината, определена е данъчна основа 14633,32 лв. в размер на превишението на разходи над приходи, определено по месеци, въпреки, че на годишна база няма такова превишение. Съдът правилно е определил приходите и разходите за 2009 г. и обосновано е приел, че след като липсва превишение на разходи над приходи, изчислено на годишна база, както изискват чл. 35, ал. 1, чл. 36 и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ незаконосъобразно в РА е определен данък върху доходите за 2009 г. на ревизираното лице с лихви. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени данък и лихви за 2009 г. по чл. 48 ЗДДФЛ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 100 лв. Ревизираното лице има право на разноски в размер 157,97 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 57,95 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,